Выбрать главу
2.

1990 година бе белязана с излизането на Нелсън Ман-дела от затвора, появата на фърби10 и откриването в Южна Дакота на най-запазения скелет на тиранозавър рекс досега. Палеонтолозите го нарекоха Сю. Дните ми бяха запълнени с мисли за Стела. Запълвах скицник след скицник с образа ѝ — бях разбрал, че рисуването е единственият начин да я изтрия от съзнанието си, дори и за кратко. Продължавах да сънувам онзи сън и се вманиачих да разбера нещо повече за кашона, който баща ми бе връчил на Леля Джо. Обърнах апартамента с главата надолу. Дори попитах Леля Джо веднъж за него и тя отговори, цитирам: „Баща ти беше толкова себично лайно, че не би ми дал да пипна и грип от неговия, ако е болен. Не знам нищо за никакъв кашон.“

И тази година Стела не дойде на гробището. Реших, че следващата година ще оставя револвера у дома. Може би някак си бяха разбрали за него.

През 1991 година дойде смъртта на Фреди Меркюри, стартът на операция „Пустинна буря“ с нахлуването на войски в Кувейт, а Борис Елцин стана първият демократично избран президент на Русия. Появи се нещо, наречено „интернет“ — казаха ни, че ще промени света. Леля Джо заяви, че това ще е просто нов начин, по който перверзниците ще се снабдяват с порно.

И тази година — ни следа от Стела.

Нямаше да видя Стела Нетълтън чак до август 1992 година.

Втора част

Невъзможно ми беше, с една дума, да я отделя от своите най-съкровени някогашни и сегашни преживявания.

Чарлс Дикенс, „Големите надежди“

8 август 1992 година

Шестнайсетгодишен

Запис в дневника 08/08/1992

Интервю с д-р Хелън Дъргин.

Обект „Д“ изглежда раздразнен, но контролира емоционалното си състояние.

Аудио/Видеозапис:

— Искам да я видя.

— Знаеш как става. Правиш онова, което искаме от теб, след това ти разрешаваме да я видиш. Такова е правилото.

— Още едно телефонно обаждане?

— Още едно телефонно обаждане.

— Телефонните обаждания могат да бъдат проследени, Док. Може би трябва да ме заведете на място този път.

— Знаеш, че не можем.

— Тогава доведете човека тук. Искам да видя лицето му, когато го правя. Този път мъж или жена ще бъде?

— Има ли значение?

— Не, просто съм любопитен.

— Мъж.

— Защо сте го избрали? Какво е направил?

Докторката замълчава.

— И след това ще ми разрешите да я видя?

— Такова е правилото.

— Колко време ще имам?

— Един час.

— Искам два.

— Един час, и ако продължаваш да настояваш, ще се погрижа следващия път да бъде тук само за трийсет минути. Може и по-малко.

— Съжалявам, Док.

— Д-р Дъргин.

— Съжалявам, д-р Дъргин. Просто… освен нея и вас не виждам други хора. Очаквам посещенията ѝ с такова нетърпение.

— Но не и моите, така ли?

— Знаете какво имам предвид.

— Всъщност не знам, Дейвид. Защо не ми обясниш?

— Вие говорите с мен, защото така трябва. Защото това ви е работата. Тя говори с мен, защото така иска.

— И ти няма да я нараниш, нали? Както си наранил родителите си? Както другите?

— Искате да кажете — както по време на телефонните обаждания?

— Да. Както при телефонните обаждания.

— Не. Никога не бих я наранил.

— Обичаш ли я?

Тишина.

— Дейвид?

— Не съм сигурен, че разбирам какво е любовта. Знам за нея само от книгите.

— Любовта е да те е грижа за някого повече, отколкото те е грижа за самия теб. Помисли върху това — ако да ме убиеш, означава да получиш свободата си, би ли го направил?

Тишина.

— Може да отговориш, без да се притесняваш, Дейвид. Няма да си навлечеш неприятности. Би ли ме убил, за да се измъкнеш оттук?

вернуться

10

Furby е американска електронна роботизирана играчка, наподобяваща хамстер или бухал. Според официалния сайт на продукта обаче играчката е пусната на пазара през 1998 година, а не през 1990-а. — Бел.прев.