— Съпругата ви вкъщи ли е?
Стак се изхили:
— В отдел „Убийства“ ли работите?
Фогел кимна.
— Отказах се от съпругите, след като Номер Три се отказа от мен. Знаете как става — никога не си вкъщи, винаги първо мислиш за работата. Трудно се спи с образите на трупове, които се носят из главата ти, щом затвориш очи. Доста бях задобрял в изключването на тези картинки, щом пристъпех през тази врата, но очевидно недостатъчно. Някои те следват навсякъде, без значение искаш или не. На Номер Три не ѝ пукаше особено… поне в началото. Но след няколко годинки дори и най-добрите жени започват да се чувстват като девета дупка на кавала. Веднъж появи ли се подобно усещане, е въпрос на време да почнат да тъпчат куфарите.
Той взе полупразната бутилка и отпи дълга глътка, след която я протегна към нея:
— Искате ли? Имам още в хладилника.
— Не мога. На работа съм.
Той допи бирата, остави празното шише на сгъваемата масичка до трите му приятелчета и измъкна ново от хладилника в малката кухня. Отвори го на ръба на кухненския плот, удари солидна глътка, избърса устни с опакото на дланта си и се изтегна на фотьойла, с лице към нея и с бира в ръка.
— Не искаш този случай да се загнезди и в твоята глава, хлапе.
— За добро или за зло вече е там. Разкажете ми за 8 август 1978 година. За първия случай.
Той отпи още една глътка. Половината бутилка вече бе заминала.
— Трябваше да съм приключил за деня. Смяната ми свърши в 20.30 часа и просто си лафехме с един от колегите, когато дойде обаждането. Беше девет и петнайсет. Съсед съобщил, че е чул изстрели. Дежурният от 911 изпратил патрул, който открил труповете. Отцепили къщата и се свързали с „Убийства“. Трябваше да отиде Морган. Имаше още час до края на смяната, му, но пък детето му щеше да празнува дванайсети рожден ден и беше тъпо да пропусне подобно събитие заради някакъв си случай. Тъкмо бяха минали шест месеца от първия ми развод, нямах кой знае какво да правя, затова се съгласих да го заместя. Най-лошата шибана грешка в живота ми. Тогава не беше задължително да се ходи по двойки, затова отидох сам.
Гласът му секна. Той вдигна бутилката към устните си, но размисли.
— Къщата беше в Дормонт, на Бевърли Авеню 98. Три етажа, каменна фасада, идеално поддържана морава, още по-идеални цветя в сандъчета по прозорците. Все едно гледаш снимка в списание, същински Норман Рокуел13. Когато пристигнах, на място вече имаше три патрулки. Униформените бяха отцепили целия преден двор. Всички съседи се бяха събрали да гледат шоуто. Промуших се през полицейската лента и влязох вътре. Около касата на вратата имаше огромни трески. По всичко изглеждаше, че някой бе теглил един ритник на вратата и я бе избил. Спомням си, че късчетата дърво по пода бяха отбелязани като „Веществено доказателство №7“. Един от униформените ме позна и ми кимна към стаята отляво. По стълбите, които се намираха в противоположната посока, присвяткваха светкавиците на фотографите. Тръгнах наляво, към всекидневната. Там открихме жертвата от мъжки пол. Бяха го гръмнали в главата, точно тук. — Стак потупа с пръст средата на челото си. — Абсолютно чист изстрел, право в десетката. Задната част на главата му беше разпиляна по масичката за кафе и по килима. По всяка вероятност е седял на дивана, потънал в „Поуст-Газет“, изправил се е, когато извършителите са нахлули в къщата, и е направил една-две крачки, преди да го очистят. Деветмилиметров, кръгла глава, твърда ризница. — Той отново потупа челото си.
— Значи не са се опитали да го обезвредят?
Стак поклати глава.
— Било си е направо екзекуция. Влезли са, видели са го, гръмнали са го. Чиста проба екзекуция. Знаеш ли откъде знам? Беше изписано по лицето му. Видях го в очите му. Когато някой умира по този начин, той застива, уловен в капана на смъртоносния миг. В един момент си жив, следващата секунда вече не си. Изражението на лицето му говореше за пълна изненада. Още секунда-две — и щеше да почувства страх, гняв, нещо такова, само че още преди лампичките на тези мисли да засвяткат в главата му, той вече е бил мъртъв. Преди случката беше валяло здравата, затова успяхме да различим три комплекта отпечатъци от обувки, които водеха от входната врата до тази стая. Бяха влезли точно толкова, колкото да застрелят мъжа. Вътре в стаята нямаше стъпки. Това ми подсказа, че са дошли за него. Обикновените крадци биха обърнали стаята с главата надолу, а тия момчета не бяха го сторили.
— Тогава защо сте вписали в доклада „кражба с взлом“?
Стак цъкна с език и отпи още една глътка от бирата си.
13
Норман Рокуел (1894-1978) е американски автор, художник и илюстратор, най-известен с коричните илюстрации от ежедневието, които създава за списание Saturday Evening Post в течение на почти пет десетилетия. — Бел.прев.