Дънк бе застанал отляво. Беше с черен костюм. Никога преди не бях виждал да го носи. И никога повече нямаше да го видя. Беше склонил ниско глава. Г-н Крендал стоеше зад него. Беше затворил закусвалнята до края на деня. Казах му, че не бива. Че Леля Джо би искала да продължи да работи. Той обаче не щеше и да чуе. Беше надраскал на гърба на едно от менютата и го бе сложил на витрината, та да го видят всички:
Бъдете с нас в петък, 30 април, в 14 часа, на гробището „Саут Сайд“ за погребението на нашата любима Джоузефин Гарджъри — любяща леля и приятел, напуснала ни твърде рано.
По-голямата част от Брентууд бе дошла. Стотици. Някои познавах, повечето — не. До този момент не бях се замислял до колко много хора Леля Джо се бе докоснала през живота си. Благодарен бях, че всички те дойдоха. Докато прииждаха, усещах как ме издирват с поглед сред останалите скърбящи, преди да намерят местенце сред тълпата, където да застанат. Отначало това ме плашеше, но после се зарадвах — някак си успях да почувствам топлината, която всички изпитваха към нея.
Запечатаният ѝ ковчег се държеше на ремъци над дупката до гроба на майка ми. Пръстта, която бяха изровили, бе под зелено покривало. Помислих си как Леля Джо ще бъде толкова близо до баща ми — единствено майка ми щеше да е между тях. Представих си как при първата удала ѝ се възможност се пресяга и го пляска по главата.
Тази мисъл ме накара да се изкискам. Герди погледна учудено към мен и пак стисна ръката ми.
Няколко пъти през последните месеци бяхме ходили на кино, на вечеря, дори веднъж — на купон в къщата на Уили Трюдо, когато родителите му бяха заминали на Бахамите за уикенда. На въпросното парти алкохолът се лееше като река — Дънк се бе погрижил. Някак си бе успял да уреди кег с бира и толкова бутилки, ча да зареди малък бар. Герди се бе прибрала с мен у дома. И двамата бяхме подпийнали, и двамата искахме нещо повече един от друг, и двамата бяхме достатъчно уверени, за да си го дадем.
Беше ми за пръв път. Въпреки че тя не каза нищо, знаех, че и на нея ѝ е за пръв път. Беше отмъкнала бутилка ром „Капитан Морган“ от купона, само една пета15. Измъкна я от несъразмерно голямата си дамска чанта още пред вратата на апартамента ни, докато се тутках с ключовете. Отпи дълга, сериозна глътка, потръпна и ми подаде шишето. Последвах примера ѝ. Алкохолът поне за кратко успокои опънатите ми нерви.
Щом успях да отворя вратата, сложих пръст до устните си и кимнах към Леля Джо, която бе заспала във фотьойла си до прозореца. Поведох Герди през тъмния апартамент към още по-тъмната ми стая и затворих вратата зад нас. Когато влязохме в жилището, Герди бе с розов пуловер и впити джинси. Когато влязохме в стаята ми, я изпуснах от поглед само за секунди, които ми бяха необходими да сваля прекалено тежките си обувки, и щом се извърнах към нея, видях, че е облечена единствено с розов сутиен и гащички в същия тон. В очите ѝ танцуваха палави пламъчета. Тя надигна отново бутилката. Точно в този миг осъзнах, че всъщност носи прашки. Когато ми подаде шишето, ударих солидна глътка, оставих го на скрина и се оплетох в дрехите си. През това време тя се просна на леглото ми.
Когато се събудих на следващата сутрин, видях, че вече е будна, седнала на леглото, завила с чаршафа малките си палави гърди, а очите ѝ шареха по стените на стаята ми, покрити почти изцяло с рисунки на Стела.
— Твърде неловко — промълви.
Опитах се да ѝ обясня.
Тя отвърна, че няма нужда.
Усещането на ръката ѝ в моята беше наистина приятно, но меките ѝ черни ръкавици ми напомняха за друга.
Отец Гарланд Хопс заговори. Опитах да изслушам думите му. Знам, че бяха мили, но със същия успех можеше да рецитира песен на „Лед Цепелин“ или преамбюла на Конституцията. До съзнанието ми не достигна абсолютно нищо.
След погребението на Леля Джо неколцина дойдоха до апартамента. Крендал осигури сандвичи. Всички бяха притихнали и мрачни.
Дънк си тръгна след около половин час. Имал спешна работа. Една от колите на Крокет го взе от тротоара пред сградата. Герди си тръгна малко след него. Другите приеха това за знак и се изнизаха след нея.
Когато останах сам в апартамента, седнал на ръба на болничното легло на Леля Джо, забелязах смачкан пакет от „Марлборо 100“, натикан между металната рамка и матрака.
Зарових глава в ръцете си и оставих сълзите да потекат на воля.
Иска ми се да кажа, че смъртта през 1993 година се задоволи само с Леля Джо, но ще излъжа. Скоро щяха да последват още хора — двама близки, един не чак толкова… но ужасът щеше да е абсолютно същият.
15
Една пета е единица за обем, използвана преди в САЩ за алкохолни напитки, равняваща се на една пета от щатския галон, или около седемстотин и петдесет милилитра. Авторът вероятно употребява израза „само“, тъй като навремето съгласно закона това е било разликата между алкохол за лична употреба и алкохол за продажба. — Бел.прев.