ГЛАВА XI
Всъщност човек можеше да я вземе за мъничка арена за бой с бикове, тази падина в сърцето на владенията на Слепия съдник. Десет фута дълбока и тридесет в диаметър, с равно дъно и отвесна стени, тя бе сътворена от природата така, че бе останало много малко за човешката ръка, за да довърши симетрията й. Мъжете с власениците, плантаторите, жандармите — всички бяха тука, освен Жестокия съдник и метиската, и всички бяха се наредили по ръба на падината като зрители, събрали се да гледат някакъв бой с бикове или схватка на гладиатори на дъното й.
По заповед, дадена от навъсения главатар на хората с власениците, които ги бяха взели в плен, Хенри и шефът слязоха по малка стълбичка в падината. Главатарят и няколко от разбойниците слязоха заедно с тях.
— Господ знае какво ще стане — със смях каза на английски Хенри на Леонсия и Франсис. — Но ако ще е бой без всякакви правила, с хапане и вадене на очи, или боксов мач по правилата на маркиз Куинсбъри16, или на лондонския боксов шампионат, господин шкембестия шеф няма да се отърве от мене. Обаче тоя сляп старец е умен и по всяка вероятност ще ни постави при равни условия в двубоя. В такъв случай, ако той ме повали, вие, като мои привърженици, трябва да викате с цяло гърло, за да ме насърчите. Бъдете сигурни, че надделея ли аз, цялата тая тълпа ще крещи в негова полза.
Шефът, изплашен от капана, в който се беше озовал, се обърна на испански към главатаря:
— Няма да се бия с този човек. Той е по-млад и не се запъхтява като мен. От друга страна, това е противозаконно. Това е в разрез със законите на република Панама. Това е екстериториално и съвсем своеволно решение!
— Това е изпитанието на Змията и Птицата — прекъсна го главатарят. — Ти ще си Змията. Тази пушка ще бъде в твоите ръце. Другият ще бъде Птицата. Той ще държи в ръката си звънче. Виж! Сега ще можеш да разбереш изпитанието.
По негова заповед на един от разбойниците дадоха пушката и му вързаха очите. На друг разбойник, без да връзват очите, дадоха сребърно звънче.
— Човекът с пушката е Змията — обясни главатарят. — Той има право на един изстрел срещу Птицата, която държи звънчето.
По даден знак разбойникът със звънчето зазвъня с изпъната ръка и бързо отскочи настрана. Човекът с пушката се прицели срещу мястото, откъдето се чу звънът, и се престори, че стреля.
— Разбирате ли? — обърна се главатарят към Хенри и шефа.
Хенри кимна, а шефът с възторг извика:
— И аз ще съм Змията?
Ти ще си Змията — потвърди главатарят.
Шефът веднага посегна да грабне пушката, без да протестира повече против незаконността на такъв съд за Панама.
— И вие ще се мъчите да ме улучите? — със заплаха каза Хенри на шефа.
— Не, сеньор Морган. Просто ще ви улуча. Аз съм единият от двамата най-добри стрелци в Панама. Имам повече от четирийсет медала. Мога да стрелям със затворени очи. Мога да стрелям на тъмно. Често съм стрелял на тъмно, и с точни попадения. Можете вече да се смятате за мъртъв.
Пушката бе заредена само с един патрон и връчена на шефа, след като му вързаха очите. Сетне го накараха да застане с лице към стената, дадоха на Хенри издайническото звънче и го изправиха при отсрещната стена на падината, разбойниците се качиха горе и издърпаха след себе си стълбата. Когато излезе от дупката, главатарят заговори:
— Слушайте ме внимателно, сеньор Змия, и не мърдайте, докато не ме изслушате докрай. Змията има право само на един изстрел. Змията няма право да пипа превръзката. Пипне ли я, наш дълг е да се погрижим веднага да я убием. Змията не е ограничена по отношение на време. Може да дебне, докато мръкне, цялата нощ, и до края на вечността, преди да изстреля единствения си куршум. Колкото за Птицата, единственото правило е да не изпуска звънчето от ръката си и в никой случай да не лишава езика от възможността да се удря в стените и да звъни с пълна сила. Направи ли такова нещо, незабавно ще умре. Ние сме тук горе, над вас, сеньори, с пушки в ръка, и ще се погрижим да умрете в същата секунда, щом нарушите някое от правилата. А сега, господ да закриля правия, започвайте!
Шефът бавно се обърна и се ослуша, а Хенри предпазливо се раздвижи и звънчето зазвъня. Пушката веднага се насочи към звука и не се отклони вече от тичащия Хенри. С бързо движение той прехвърли звънчето в другата си изпъната ръка и затича в противоположна посока, но пушката го проследи с неумолимо постоянство. Обаче шефът беше твърде хитър, за да рискува всичко с един случаен изстрел, и бавно се запъти през арената. Хенри се закова на място и звънчето замлъкна.