Беше много романтично. Море от звезди над мен, придружено от нежен плисък на вълни. От време на време на хоризонта се появява кораб, а аз си представям, че това е богът на моретата Посейдон, който там в далечината запалва свещичка заради мен.
Господи! Точно в този момент Оливер ме сграбчи, придърпа ме към себе си и решително заби език в ухото ми.
Това ми напомни за уроците, които взимах по «Първа помощ». Партньорката ми в упражненията ме събори в стабилна странична позиция, след което хвана със зъби маркуча, с който бях вързана, и започна да го дърпа като бойно куче. Накрая попита: «Ако имаме такъв случай, при който поради злополуката си загубила ръцете си — как мога да те обърна в стабилната странична позиция?»
При Оливер беше ясно — иска да ми покаже, че е як, наблъскан с тестостерон пич. Още при първата целувка започна да стене много по-силно от мен, когато съм се схванала в кръста, а пък искам да се наведа и да си завържа обувките. Беше леко отблъскващо, но толкова бързо не исках да се отказвам.
— Искаш да ме убиеш или да ме съблазниш? — попитах го аз, като го погалих леко по раменете.
Оливер дишаше така тежко, сякаш е минал без кислородна маска последните метри до Монт Еверест. Беше ми някак неприятно, тъй като още съвсем не бях започнала да се възбуждам. Представата какви ли шумове ще издава, когато приложа програмата си за напреднали, бе потискаща.
Нямам нищо против мъже, които по време на акта държат да бъдат акустично забелязани. Но както при много неща в живота и тук значение има мярката. Мъжът, който не издава нито един звук в леглото, не е особено приятен, тъй като по този начин показва, че или е заял, или пък иска да го приемат като страшен пич. Мъжът, който по звуците, които издава, наподобява порнозвезда, също с неприятен, тъй като така иска да изземе шоуто, което по правило жените владеят по-добре. Такива мъже не представляват особено хубава гледка.
Оливер сладострастно ме захапва за рамото — което пък аз изобщо не мога да търпя. Хапането и щипането са някъде на първите места в списъка ми на забранените неща. Малко след кискането по време на оргазъм.
— Какво ще кажеш да идем у нас? — каза Оливер със съзаклятническо изражение.
— Баща ти не е ли у вас?
— Мисля, че не. А пък и да е. Времената, в които влизаше неочаквано в стаята ми, отдавна минаха. При теб обаче трябва да внимавам да не ми се яви като конкурент.
Тъй като бащата на Оливер явно бе старец, изобщо не възприех думите му като комплимент.
— Добре, да вървим — съгласих се въпреки всичко. Приближихме се към вилата с тръстиковия покрив откъм страната на плажа. Вътре никъде не се виждаше да свети.
— Никой ли няма? — попитах аз.
— Може баща ми вече да е заспал. А може и да се върне чак утре сутринта.
Почувствах се дяволски млада, защото нощите, в които се вмъквах по чуждите къщи, внимавайки да не разбудя нечии родителите, отдавна бяха потънали в миналото. Изхилих се като четиринайсетгодишна.
Качихме се по една стълба, преминахме по дълъг коридор и влязохме в помещение, което Оливер представи така:
— Тук е моето царство. Чувствай се като у дома.
Веднага разбрах, че на това място никога няма да стигна до оргазъм.
Отдясно на леглото имаше цвете, високо до тавана, с дебели месести листа. Винаги се чувствам заплашена от подобни създания. Вляво на леглото имаше стойка за дискове, която също стигаше до тавана. Всеки разумен човек знае, че не съществуват хубави етажерки за дискове. Тази тук например наподобява Емпайър стейт билдинг. Мисля, че няма какво повече да добавя.
Въпреки това все още бях готова да дам шанс на моя малък принц, като приема ужасното съоръжение като грях от младежките му години и да не обява за привършил експеримента «секс вместо любовна мъка».
Пуснах якето си сладострастно да се спусне по тялото ми и да падне на земята, измъкнах се из обувките и се отпуснах върху леглото, сякаш бе покрит с коприна диван, а не изкуствен матрак, облечен с хавлиен чаршаф с цвят на зелена ябълка.
Хвърлих фриволен поглед към Оливер, който точно се беше навел, за да подреди обувките ми една до друга.
— Обичаш реда, така ли? — попитах го с лек подигравателен оттенък в гласа. Човек, който подрежда обувките като в казарма, със сигурност използва отделен конец за чистене на всяко различно пространство между зъбите си.
— Около леглото — да — отвърна Оливер. — В леглото обаче нещата стоят по съвсем друг начин.
Докато говореше, той съблече ризата и панталона си, провеси ги на облегалка на стола, а прекрасния си часовник IWC[41] постави на нощното шкафче. Аз обаче го взех, сложих го на моята ръка и изведнъж почувствах как стойността ми нараства.