За разлика от мен Ингеборг е страхотна, невероятно изобретателна отмъстителка. Родом е от Източна Фризия. Все забравям името на селцето, във всеки случай е някъде зад град Емден. Без да се броят редовните посещения при родителите й, поне веднъж в годината, винаги между Великден и Петдесетница, тя се връща в родното си село, за да отмъщава. Последния път взе и мен, и честно казано, едва разпознах прагматичната си приятелка в действие, а и аз самата в онази нощ изпитах невъобразимо удоволствие. Първо загряхме в селската дискотека с изключително оригиналното име «Номер едно». Там видях жени с прически, за които си мислех, че междувременно отдавна са забранени. Освен това отначало забелязах една спираща дъха знойна хубавица в кожени дрехи с ресни по тях, а малко по-късно не можах да повярвам на очите си, когато на паркинга зърнах да спира червено сироко, карано от тигърска глава.
— На Гуидо е — каза Ибо.
— Да не би и с него да си спала?
— Мхххм. Нищо чудно и да съм. Тук няма много мъже, подходящи за тая работа. Когато си младо момиче и искаш да трупаш опит, ти се налага да работиш с това, което ти се предлага.
— Разбирам — казах аз и замълчах засрамена. Първия си гаф направих още в дискотеката, когато поглеждайки към един от местните пичове, избухнах в характерния си кикот.
— Виж, моля ти се, тоя е отрязал главата на Златко[44], само че три пъти по-отвратителен.
— Това е Слободан. Наричаме го Слоби Лонг Лонг. И можеш ли да си представиш защо. По мое време беше много популярен. Той е мъжът, с когото загубих своята невинност.
— Слоби Лонг Лонг? Ингеборг Химелрайх, никога досега не си ми разказвала тази случка. А изглежда, че още в самото начало си влязла в бизнеса, въведена от някой много дълъг.
Умрях си от смях. Намирам собствените си смешки за забележителни, особено когато са доста тъпи.
Към два часа Ибо каза, че е ударил мигът на отмъщението. Излязохме от дискотеката и след пет минути тя ми заповяда да спра на една тъмна като рог селска улица.
— Ако не искаш, можеш и да не участваш.
Погледнах я уплашено. В какво се забърквах? В някоя хилядолетна източнофризийска семейна вражда? Ще има ли ранени?
— С теб съм.
— Тогава давай.
Натика в ръката ми тежка пазарска торба и аз тръгнах подире й към тухлена къща с табелка отпред «Пансион Лаутеншлегер». Ибо измъкна флакон спрей от джоба на палтото си и напръска табелката така, че повече нищо не можеше да се разчете. Идваше й отръки, сякаш цял живот досега с това се е занимавала.
— Ти поемаш входната врата. Аз ще се погрижа за прозорците и градинската мебел — прошепна тя.
— Ибо, какво трябва да…
— Яйцата — посочи тя към торбата, която държах. — Когато си готова, беж да те няма. Сънят на Мелке по това време вече не е така дълбок.
— Кой? Какво? Ибо?!
Но Ибо вече бе започнала да действа. Хвърляше едно след другото яйцата по посока на прозорците. Силното им плющене ми изясни върха на смешното и идиотското в тази ситуация: две успели бизнес дами, от които едната много зле в целенето, в три часа през нощта замерват с яйца някакъв огромен пансион.
Когато едно от хвърлените от мен яйца се разби по погрешка в горния прозорец, вътре някой запали лампата.
— По дяволите — просъска Ибо.
Хукнахме към колата и чухме зад себе си женски глас да крещи:
— Лудгер! Яйцата! Отново хвърлят яйца!
След няколко километра намалих газта. Избухнахме в такъв смях, та чак сълзи потекоха по бузите ни.
— Ибо, какво беше всичко това?
Тя щракна осветлението в колата, взе нещо от задната седалка и ми подаде издание на «Източнофризийски вестник» от миналата година. Едно от съобщенията беше обградено с червено.
«Отново атака с яйца по пансиона „Лаутеншлегер“. В нощта срещу събота пансион „Лаутеншлегер“ стана обект на вандалско нападение. По фасадата са хвърляни яйца, а табелката с името на семейното имение е замацана с черна боя, така че да не може да се разчете. Лудгер и Мелке Лаутешлегер нямат никакво обяснение защо от девет години насам са станали цел на подобни нападения. Нападателите или нападателят са се измъкнали невредими.»
— От девет години? — погледнах Ингеборг още по-ококорена и със зяпнала уста, за да изразя колко голямо е учудването ми.
— С днес стават десет.
— А какво ти е направила тая Мелке?
— Преди десет години напуснах това село, защото си намерих работа в Хамбург. Лудгер искаше да дойде с мен. Но не дойде. Ожени се за Мелке и пое пансиона на родителите й.
— И ти все още се чувстваш наранена? След десет години? Този пич трябва наистина да е бил голямата ти любов.
44
Един от участниците в първото издание на «Биг брадър» по немската телевизия. Златко е имигрант второ поколение от македонски произход. — Б. пр.