Выбрать главу

And the bullet’s in my heart.

Точно в този момент минавам покрай отбивката от магистралата, където пише Сърцебиево.

И ми се разбива сърцето. Сякаш отдавна не е разбито.

19:15

Любовната мъка е вредна за този, който вече страда от нея. Но яростта е опасна за този, към когото е насочена. А пък аз още никога през живота си не съм била така ядосана, както сега. Върви по дяволите, Филип фон Бюлов със своето скандинавско бисерче! Достатъчно зле се чувства човек, когато знае, че е бил мамен. Но когато знанието е споделено и с широката общественост, това е нещо съвсем различно. Това е позор, който не бива да остане ненаказан.

Подгответе се! Тъй като Амели Кукличката Щурм е съвсем близо до Берлин. Ядосана е. И е абсолютно готова да направи за смях себе си, но и вас пред милиони телевизионни зрители. Защото няма друг начин да ви нарани, освен като ви изложи пред себеподобните ви. Пред пикливия ви елит. Ония от голямото добрутро. Пачаврите от телевизията. Вие, самовлюбени лайнари.

Никога не съм била част от тях. Винаги съм се оказвала или прекалено дебела, или прекалено ниска, или прекалено незначителна, или прекалено мила. Нямам добро име, което да изгубя, затова пък имам самочувствие, което мога да спечеля. Ще спя по-добре, ако знам, че вие не можете да заспите от срам. Още нямам конкретен план за действие, обаче бъдете нащрек. Пазете се! Никога няма да забравите тази церемония за наградите «Бамби»!

19:25

В главата ми се развихрят различни начини на отмъщение. Виждам да летят гнили домати, формулирам на ум гадни подвиквания, представям си как питиета с интензивни цветове се разливат по светла вечерна рокля.

При което почти забравям най-важното: как ще се облека. Как ще се промъкна без покана покрай хората от службата за сигурност? И изобщо как ще сваря да стигна навреме?

Радио «Шпрее 105,5» предава репортаж на живо от червения килим пред Шаушпилхаус на «Жандарменмаркт»[48].

— За церемонията на наградите «Бамби» в Берлин пристигнаха звезди като Том Круз, Анджелина Джоли и Роби Уилямс. В момента, драги слушатели, към нас идва Фрауке Лудовиг, водещата на вечерта… Хей, Фрауке. Как се чувствате малко преди голямото си представление?

— Добре. Благодаря.

— Ъъъ, това беше Фрауке Лудовиг на живо по 105,5. А ето сега облечена в смело екстравагантна рокля идва Бенте Йохансон. Тя е скандалната жена на вечерта. Номинацията на предаването й «Овулацията на живота ти» за най-новаторски телевизионен формат на годината предизвика бурни дискусии и дори заплахи за бойкот на церемонията. Освен това днес Бенте публично обяви любовните си отношения с един елитен берлински адвокат… Добър вечер, госпожо Йохансон! Как преценявате шансовете си за награда?

— Надявам се, тъй като аз и екипът ми здраво работихме по това предаване.

— С вас ли е новият ви приятел?

— Разбира се. Стиска ми палци.

— Благодаря, госпожо Йохансон — а сега обратно в студиото.

Какво ще кажеш, мечоко мой: берлински елитен адвокат, новият приятел. Като си с мен, целият си облян в блясък, а до нея дори не споменават името ти. Но съжалението ми, миличък, си има граници.

19:45

Познато ли ви е това чувство? Струва ти се, че никога повече в живота си няма да можеш нищо да похапнеш. И въпреки това не можеш да се зарадваш на спестените калории.

Познато ли ви е това чувство, когато нищо от това, което обичаш, което те прави щастлива, което намираш за хубаво, което те вълнува, не може да те утеши? Наситено жълтото от полята с рапица покрай магистралата изглеждат като модно украшение в деколтето на синьото небе. Всичко носи дълбоко спокойствие, ухае меко и на лято, а ти усещаш как щастието те напуска завинаги. Единственото, което те владее, е мисълта, че си изгубил любовта — онази голяма, безкрайна, вечна любов. Онази, която всеки очаква в сърцето си.

Вече съм на магистралата до Берлин. Винаги съм се радвала на Берлин. На града, в който се влиза по няколко големи платна. Днес Берлин ми внушава страх. Сякаш бих могла да пропадна някъде из него.

Приятелки, вие всички познавате това чувство. Какво да ви кажа сега? Знам, че и на вас ви се е случвало. И въпреки това сте си мислили, че не може да стане по-лошо, че има неща, които не могат ей така да си отидат. Но те са си отишли. И е ставало още по-лошо.

вернуться

48

Концертна зала в Берлин, реставрирана след 1989 г., разположена на известен площад, една от задължителните спирки на туристите. — Б. пр.