През юни реши, че му е нужна почивка.
— Зам. шеф на отдел Мур — каза на лицето в огледалото (похвалното му старание му бе спечелило повишение в отдел „Пломби и ключалки“ на корпорация „Апаратура под налягане“), — вие имате нужда от по-добри познания по френски и танци.
Ръцете на роботизираната тоалетка се заеха с русолявата му четина и я пригладиха зад ушите. Морните очи в огледалото дадоха синьото си съгласие — уморили се бяха да се взират в абстракции.
Ала интензивността на почивката му по свой начин беше също толкова уморителна, колкото и работата му. Мускулният му тонус наистина се подобри, докато скачаше сред безтегловността на Трамплинната зала в Младежката християнска асоциация на Сателит 3; танцовите му стъпки изглеждаха по-грациозни, след като бе въртял по паркета стотина робота и десетина дузини жени; захвана се с ускорения лекарствен курс по френски на Берлиц (като пропусна сериите за допълнително ускоряване чрез електроцеребрална стимулация заради слуховете, че по-късно, през лятото, това може да избие в забавени рефлекси) и усети, че започва да звучи по-добре — беше наел самоучител по фонетика и пъхаше във възглавницата си (надяваше се, че и в главата си) пиеси от времето на Реставрацията, когато и да легнеше да спи (общо взето, проспиваше всеки трети ден). И така, с приближаването на Fête все повече започваше да се чувства като ренесансов кавалер (макар и много уморен).
Първобитният Мур се втренчи в цивилизования в огледалото и се зачуди колко ли ще трае това чувство.
Два дена преди да замине за Версай, вече бе добил равномерен тен и бе решил, че този път ще остане с Леота.
— Обичам те! (По дяволите, не!)
— Ще се откажеш ли от ледения бункер? (Хм-хм…)
— Ако аз вляза сред Каймака, ти ще бъдеш ли с мене? (Това май беше най-добрият начин да й го каже.)
Следователно третата им среща щеше да има по-друг характер. Вече никакви забежки към прозаичната пустош. Ловецът се готвеше да навлезе сред шубраците.
— Напред! — ухили се Мур в огледалото. — И все напред!
Тя беше облечена в бледосин корсаж с гарнитура от орхидеи. Подвижният купол на двореца се въртеше ли, въртеше и възпяваше зодиака, а подовете сияеха като огньове на вещици. Мур имаше неловкото усещане, че проклетите цветя си растат точно над лявата й гърда като екзотичен паразит; отхвърляше вмешателството им с тесногръдото чувство за собственост, което (знаеше) никак не е ренесансово. И въпреки това…
— Добър вечер. Как растат цветята ти?
— Едва-едва и съвсем наопаки — реши тя, докато отпиваше нещо зелено през дълга сламка. — Но са се вкопчили здраво в живота.
— Разбирам страстта им — отбеляза той и хвана ръката й. Тя не се отдръпна. — Кажи ми, Ево на микропроспорите, накъде си се запътила?
По лицето й премина сянка на интерес и се спря в очите й.
— Френският ти е по-добър, Адам… Кадмон…? — отбеляза тя. — Тръгнала съм напред. А ти накъде си?
— И аз нататък.
— Съмнявам се — за жалост.
— Съмнявай се в каквото си искаш, но ние с тебе вече сме паралелни потоци.
— Да не би така да се надува някой инженер лауреат?
— Чакай само да ти проектирам леден бункер! — закани се той.
Очите й го пронизаха с рентгенови лъчи и загряха костите му.
— Знаех си, че нещо си си наумил. Ако говориш сериозно…
— Ние, нищите духом, трябва да се поддържаме тук, в Малккут. Сериозно говоря — той се прокашля и продължи с очи: — Ще останем ли заедно, все едно че танцуваме? Виждам Унгер; и той ни видя, а аз те искам.
— Добре.
Тя остави чашата си на един реещ се поднос и го последва към дансинга под въртящия се зодиак; оставиха Сетмановия лауреат Унгер пред лабиринта от плът. Мур се разсмя — предсказанието му беше излязло вярно.
— На такъв антимаскарад е по-трудно да кажеш кой кой е.
Тя се усмихна.
— Знаеш ли, сега танцуваш по-различно от снощи.
— Знам. Виж, как да се сдобия с частен айсберг и с ключ към Schlarafenland3? Реших, че може и да се окаже забавно. Наясно съм, че не зависи от генеалогия, нито дори от пари, ако става дума, въпреки че и двете сякаш помагат. Изчел съм всичко по този въпрос, но някой и друг практически съвет би ми бил от полза.
Ръката й в неговата трепна едва-едва.
— Чувал ли си за доайената?
— Предимно от слухове — отговори той. — Знам, че е някаква дъртофелница, дето са я замразили, за да уплашат Звяра, когато настъпи Армагедон.