Майкъл Конъли
Сребърен куршум
В памет на Тери Хансън и Франк Морган.
Благодарност
Без да го прави в специален ред, авторът би желал да благодари на следните хора за приноса им в проучването на тази книга и нейното написване, който варира от съвсем незначителен до невероятно безкористен и гигантски:
Даниъл Дейли, Роджър Милс, Денис Войчеховски, Ася Мучник, Бил Маси, С. Джон Дрексъл, Денис Макмилан, Памела Маршал, Линда Конъли, Джейн Дейвис, Шанън Бърн, Майкъл Пийч, Джон Уилкинсън, Дейвид Огдън, Джон Хутън, Майкъл Крикорян, Майкъл Рош, Грег Стаут, Джудит Шампейн, Рик Джаксън, Дейвид Лемкин, Тим Марша, Хуан Родригес и Филип Спицър.
Това е художествена измислица. Всички грешки в областта на правото, веществените доказателства и съдебната практика са изцяло по вина на автора.
Първа част
Да изкормиш обвинението
1992 г.
1.
Всички лъжат.
Лъжат ченгетата. Лъжат адвокатите.
Лъжат свидетелите. Лъжат жертвите.
Съдебният процес е състезание по надлъгване. И всеки в съдебната зала го знае. Знае го съдията. Знаят го даже съдебните заседатели. Те влизат в сградата със съзнанието, че ще ги лъжат. Заемат местата си в ложата и се съгласяват да бъдат лъгани.
Ако седиш на мястото на адвоката, номерът е да имаш търпение. Да чакаш. Не просто каква да е лъжа. А тъкмо оная, за която можеш да се хванеш и като от горещо желязо да изковеш от нея остър меч. И после с този меч да изкормиш обвинението, образно казано, тъй че вътрешностите му да се изсипят на земята.
Моята работа е такава — да изкова меча. Да го наточа. Да го размахам безмилостно и безскрупулно. Да съм истината там, където лъжат всички.
2.
На четвъртия ден от делото в зала 109 в съдебната палата в центъра най-после дочаках лъжата, превърнала се в меча, с който изкормих обвинението. Двете убийства, в които обвиняваха клиента ми Барнет Удсън, можеха да го пратят в онази стоманеносива стая в затвора „Сан Куентин“, където те изпровождат на оня свят с отровна инжекция.
Удсън, двайсет и седем годишен наркодилър от Комптън, бе обвинен в грабеж и убийство на двама студенти от Уестуд, които искали да си купят от него кокаин. А той вместо това решил да им вземе парите и да ги убие с пушка с рязана цев. Или поне така твърдеше прокурорът. Ставаше дума за престъпление, извършено от чернокож срещу бели, което бездруго утежняваше положението на Удсън — и то само четири месеца след безредиците, които бяха обърнали града надолу с главата. На всичко отгоре убиецът се опитал да скрие злодеянието си, като завързал тежести на двата трупа и ги хвърлил в Холивудския язовир. След като престояли четири дни на дъното, те изплували на повърхността като ябълки в бъчва. Като гнили ябълки. Мисълта за разлагащите се трупове в язовира, който бе основен източник на питейна вода за целия град, предизвика всеобщо призляване. Когато свързаха Удсън с убитите по телефонните разпечатки и го арестуваха, общественият гняв се изсипа отгоре му. Областната прокуратура моментално заяви, че ще поиска смъртна присъда.
Доказателствата срещу Удсън обаче изобщо не бяха категорични. Обвинението разчиташе главно на косвени доказателства — телефонните разпечатки — и показанията на свидетели, които също бяха престъпници. И на най-челно място в тази група се мъдреше свидетелят на обвинението Роналд Торънс. Той твърдеше, че Удсън му признал за убийствата.
Торънс и Удсън били затворени на един и същи етаж в Централния мъжки затвор. И двамата били в общ затворнически модул, състоящ се от два реда единични килии, шестнайсет на брой, всички с обща „дневна“. По онова време и шестнайсетимата затворници били чернокожи, съобразно рутинната, макар и спорна затворническа практика на „безопасно разделяне“, според която затворниците се делят по раса и принадлежност към банди, за да се избегнат сблъсъци и насилие. На Торънс му предстоял процес за грабеж и нанасяне на тежки телесни повреди, резултат от участието му в грабежите по време на безредиците. От шест сутринта до шест вечерта затворниците в килиите имали право на достъп до дневната, където се хранели, играели карти на масите и изобщо контактували помежду си под бдителния поглед на надзирателите в разположената отгоре стъклена кабина. Според Торънс тъкмо на една от тези маси моят клиент му признал, че убил двете уестудски момчета.
Прокуратурата беше положила всички усилия да направи своя главен свидетел представителен и убедителен за пред съдебните заседатели, само трима, от които бяха чернокожи. Бяха го избръснали и подстригали — нищо общо с дотогавашната му афроприческа — и когато пристигна в съда на четвъртия ден от процеса на Удсън, носеше бледосин костюм без вратовръзка. Прокурорът Джери Винсънт го накара да опише разговора, който бил водил с Удсън една сутрин. Клиентът ми не само му признал за убийствата, заяви той, но споделил с него и много от характерните подробности от престъплението. С други думи, обвинението искаше да посочи на съдебните заседатели, че такива неща може да са известни само на истинския убиец.