Сиско — мъж с внушително телосложение — внимаваше да не се цапа, докато движеше със Светците. Нито веднъж не го бяха арестували и това се оказа в Полза, когато по-късно подаде молба да му издадат разрешително за частен детектив. Сега, много години по-късно, дългата коса я нямаше и прошарените мустаци бяха късо подстригани. Но прякорът и любовта към класически модели „Харли Дейвидсън“, които правеха в родния му град, си бяха останали за цял живот.
Сиско беше старателен и проницателен детектив. И имаше още едно ценно качество. Беше едър и як и когато се налагаше, можеше да излъчва физическа заплашителност. Това се оказваше особено полезно, когато издирваше и си имаше работа с хора, битуващи по границите на криминален случай.
— Първо, къде си? — попитах.
— В Бърбанк.
— По работа ли?
— Не, просто се разхождам. Защо, имаш ли нещо за мен? Да не би най-после да поемаш клиент?
— Много клиенти. И ще ми трябва детектив.
Продиктувах му адреса на кантората и му казах да е там колкото може по-скоро. Знаех, че Винсънт е използвал или детективска фирма, или самостоятелен детектив и че може да изгубя време, докато Сиско навлезе в работата, обаче нямаше проблем. Исках детектив, на когото да имам доверие и с когото вече съм установил служебни отношения. Налагаше се веднага да се захване с издирването на новите ми клиенти. Опитът ми с обвиняемите по наказателни дела показва, че те невинаги живеят на адреса, посочен в заявлението за правна защита, което са подписали.
След като затворих телефона, разбрах, че току-що съм подминал офис сградата на Винсънт, на Бродуей, до Трета улица. Имаше прекалено много коли и пешеходци, за да направя обратен завой, и изгубих десет минути, докато се върна, като на всеки завой хващах червен светофар. Когато стигнах, бях толкова ядосан, че реших да наема шофьор колкото може по-скоро, за да мога да се съсредоточа върху делата, а не да внимавам за адресите.
Кантората на Винсънт беше в шестетажна сграда наречена просто Юридически център. Тъй като се намираше съвсем близо до главните съдилища в центъра, както наказателни, така и граждански, в нея очевидно работеха много адвокати. Тъкмо такива сгради повечето ченгета и лекари, тоест хората, които най-много мразят адвокатите, сигурно искат да са срутят още при следващото земетресение. Завих към входа на служебния гараж.
Докато взимах билета от автомата, към колата ми се приближи униформен полицай. Носеше папка със списък.
— Имате ли работа в сградата, господине?
— Нали затова паркирам тук.
— Бихте ли посочили каква точно работа?
— А на вас какво ви влиза в работата?
— В гаража е извършено престъпление и трябва да знам каква работа имате тук, за да мога да ви пусна.
— Кантората ми е в сградата — отвърнах. — Това достатъчно ли ви е?
Формално не го лъжех. В джоба на сакото си носех съдебната заповед на Холдър, която ми осигуряваше кантора в сградата.
Отговорът ми като че ли подейства. Ченгето ми поиска документ за самоличност и аз можех да възразя, че няма право на това, обаче реших, че няма смисъл ДА го правя на въпрос. Извадих си портфейла, показах му шофьорската си книжка и той записа името ми и номера й в списъка си, след което ме пусна да мина.
— В момента паркирането на второ ниво е забранено. Още не са освободили местопрестъплението.
Махнах му с ръка и подкарах по рампата. Когато стигнах на второто ниво, видях, че има само две патрулки и черно двуместно беемве — тъкмо го качваха върху влекач от полицейския гараж. Колата на Джери Винсънт, предположих. Две униформени ченгета тъкмо започваха да свалят жълтата лента за ограждане на местопрестъпление. Единият ми даде знак да продължа нагоре. Не забелязах детективи наоколо, но полицията още не освобождаваше местопрестъплението.
Потеглих нагоре и намерих място, в което да вкарам линкълна, чак на петия етаж. Още една причина пак да си взема шофьор.
Кантората, която търсех, беше на втория етаж в предната част на сградата. Макар и затворена, матовата стъклена врата се оказа отключена. Влязох в чакалня в празни столове и рецепция, където седеше жена със зачервени от плач очи. Разговаряше по телефона, ала щом ме видя, отправи към събеседника си само едно „почакай“ и остави слушалката върху плота.