След първите десет минути с нея вече знаех, че ще си струва и последния цент, който й плаща Елиът. Щеше да е двоен проблем за обвинението. Излъчването й щеше да спечели съдебните заседатели, а фактите й щяха да подпечатат сделката. Процесът до много голяма степен зависи от свидетелите, а не от това какво разкриват техните показания. Номерът е да продадеш аргументите си на съдебните заседатели, а Шами можеше да продаде и изгорели кибритени клечки. Експертът по криминалистика на прокуратурата беше лабораторен плъх с излъчване на епруветка. Моята свидетелка беше водила телевизионно предаване, наречено „Химически зависими“.
Когато моята дългокоса свидетелка се появи от дъното, чух тихо жужене в съдебната зала — тя привличаше всички погледи, докато минаваше по централната пътека. Пресече опитното поле и се насочи към свидетелската скамейка. Носеше морскосин костюм, който плътно обхващаше формите й и подчертаваше водопада от руси къдрици по раменете й. Даже съдия Стантън изглеждаше заслепен и помоли съдебния шериф да й донесе чаша вода още преди да се е заклела. Не беше питал лабораторния плъх на обвинението дали иска нещо.
След като съобщи името си и го произнесе по букви, и се закле да казва истината и само истината, аз се изправих зад катедрата с бележника си.
— Добър ден, доктор Арсланян. Как сте?
— Много добре, благодаря.
В гласа й се долавяха слаби нотки южняшки акцент.
— Преди да поговорим за биографията ви, искам веднага да изясним нещо. Вие сте платена консултантка на защитата, нали така?
— Да. Плаща ми се да съм тук, а не да свидетелствам за каквото и да е друго, освен собственото ми мнение — независимо дали е изгодно за защитата. Това е сделката и аз никога не я променям.
— Добре, разкажете ни откъде сте, докторе.
— В момента живея в Осининг, щата Ню Йорк. Родена съм и израснах във Флорида и съм прекарала доста години в района на Бостън, учих в едно или друго училище.
— Шамирам Арсланян. Това не звучи като име на човек от Флорида.
Тя се усмихна сияйно.
— Баща ми е стопроцентов арменец. Тъй че това ме прави наполовина арменка, наполовина флоридчанка, предполагам.
— Какъв опит имате в криминалистиката?
— Ами, имам две научни степени. Получих магистърска степен по инженерна химия от Масачузетския технологичен институт. После защитих дисертация по криминалистика и колежът „Джон Джей“ в Ню Йорк ме удостои с докторска степен.
— Казвате „удостои“. Това някаква почетна титла ли е?
— По дяволите, не! — възкликна тя. — Цели две години си скъсвах задника от бачкане, за да я получа.
Този път залата избухна в смях и забелязах, че дори съдията се усмихва, преди любезно да удари веднъж с чукчето си, за да въдвори ред.
— Видях в биографията ви, че имате и две бакалавърски степени. Вярно ли е?
— Имам по две от всичко, както изглежда. Две деца. Две коли. Вкъщи даже имам две котки, Уилбър и Орвил. Е, не могат да хвърчат като братя Райт.
Хвърлих поглед към масата на обвинението и видях, че Голанц и неговата помощничка гледат право напред и изобщо не се усмихват. Плъзнах очи към съдебните заседатели и се уверих, че и дванайсетимата прехласнато са се вторачили в моята свидетелка. Вече ядяха от шепата й, а експертката още не беше започнала.
— По какво са бакалавърските ви степени?
— Едната е от Харвард, по инженерство, а другата от музикалния колеж „Бъркли“. Едновременно следвах и на двете места.
— Имате музикално образование, така ли? — престорих се на изненадан.
— Обичам да пея.
Пак смях. Попаденията не преставаха. Изненадите се нижеха една след друга. Шами Арсланян беше идеалната свидетелка.
Накрая Голанц се изправи и се обърна към съдията.
— Ваша чест, обвинението би желало да помоли свидетелката да даде показания в областта на криминалистиката, а не на музиката, за имената на домашните си любимци или за неща, които не са свързани със сериозния характер на този процес.
Стантън неохотно ми нареди да насоча разпита по същество. Прокурорът си седна на мястото. За да спечели схватката, беше изгубил позицията. Сега всички в залата го смятаха за досадник, който ги лишава и от малкото забавление в такова сериозно нещо.