— Но в случай на многократно пренасяне количеството на веществото няма ли постепенно да намалява, докато стане незначително?
— Точно така. Върху всяка нова повърхност ще се наслагва по-малко, отколкото върху предишната.
Тъй че всичко е въпрос на изходното количество. Колкото е по-голямо то, толкова по-голямо количество вещество може да се пренесе.
Кимнах и прекъснах за миг, запрелиствах страниците в бележника си, като че ли търся нещо. Исках да прокарам ясна граница между обсъждането на теорията и конкретния случай, който разглеждахме.
— Добре, докторе — казах накрая. — Като имаме предвид тези теории, бихте ли ни разказали какво е станало в случая с господин Елиът?
— Мога да ви разкажа и да ви покажа — отвърна доктор Арсланян. — Когато са му сложили белезници и са го затворили на задната седалка на патрулната кола с означение „четири алфа“, господин Елиът буквално е бил насаден върху барутен прах. Ето къде и кога е станало пренасянето.
— Как така?
— Дланите, ръцете и дрехите му са влезли в пряк допир с барутен прах от друг случай. Пренасянето му върху него е било неизбежно.
Голанц моментално възрази с аргумента, че не съм положил основите за такъв отговор. Казах на съдията, че възнамерявам да го направя сега, и поисках разрешение отново да монтирам видеотехниката пред съдебните заседатели.
Доктор Арсланян беше редактирала репортажа, заснет от първия ми свидетел, Хулио Мунис, и от него беше направила демонстрационен запис. Представих го като веществено доказателство и съдията го прие, като отхвърли възражението на Голанц. Като го използвах за илюстрация, внимателно разгледах със свидетелката си теорията на защитата за пренасянето на барутните следи. Демонстрацията отне близо час и беше едно от най-сериозните изложения на алтернативна теория, в които съм участвал.
Започнахме с арестуването на Ели Уимс и качването му на задната седалка на алфата. После преминахме към качването на Елиът в същата патрулка след по-малко от десет часа. В същата кола, на същата седалка. Ръцете и на двамата бяха закопчани зад гърба. Заключението на свидетелката прозвуча поразително правдоподобно.
— На тази седалка е бил поставен човек, произвел най-малко деветдесет и четири изстрела с огнестрелно оръжие. Деветдесет и четири изстрела! Буквално целият е бил покрит с барутен прах.
— Значи според вашето експертно мнение барутният прах е бил пренесен от Ели Уимс върху седалката на тази кола, така ли?
— Определено.
— И според вашето експертно мнение барутният прах може после да е бил пренесен от седалката върху следващия човек, който е седял на същото място?
— Да.
— И според вашето експертно мнение това ли е причината за наличието на барутен прах върху дланите и дрехите на Уолтър Елиът?
— Повтарям: тъй като ръцете му са били закопчани зад гърба, той е влязъл в пряк допир с покритата с барут повърхност. Да, като експерт, аз съм убедена, че това е причината за наличие на барутен прах по дланите и дрехите му.
Отново направих пауза, за да подчертая заключението на експертката. Ако изобщо знаех нещо за основателното съмнение, бях сигурен, че току-що съм го посял в съзнанието на всеки съдебен заседател. Друг въпрос беше дали по-късно ще гласуват по съвест.
50.
Сега идваше ред на реквизита, който щеше да подкрепи свидетелските показания на доктор Арсланян.
— Докторе, направихте ли някакви други заключения от анализа на барутните следи, потвърждаващи теорията за пренасянето им, която току-що ни изложихте?
— Да.
— Какви?
— Може ли да използвам манекена си, за да покажа?
Помолих съдията за разрешение свидетелката да използва манекен за демонстрационни цели и той го даде. От страна на Голанц нямаше възражения. Минах през ограденото пространство на съдебната секретарка, за да стигна до коридора към кабинета на съдията, където бях оставил стойката с манекена на доктор Арсланян, докато ми позволят да го внеса. Избутах стойката в центъра на опитното поле пред съдебните заседатели — и пред камерата на Съдебната телевизия. После дадох знак на свидетелката да слезе от скамейката си и да започне демонстрацията.
Манекенът представляваше модел на човешко тяло в цял ръст с подвижни крайници, длани и дори пръсти. Беше направен от бяла пластмаса и по лицето и ръцете имаше няколко сиви петна от експерименти и демонстрации, провеждани през годините. „Носеше“ дънки, тъмносиня риза и анорак с лого на националния бейзболен турнир в Университета на Флорида на гърба. Закаченото на метална скоба чучело висеше на пет сантиметра от земята.