— Добре.
Оставих го и излязох в коридора да потърся клиента си. Видях го в центъра на обръч от репортери. Самонадеян след успешните показания на доктор Арсланян, сега той обработваше другите съдебни заседатели — общественото мнение.
— И през цялото време, докато се занимават само с мен, истинският убиец е на свобода!
Кратко и запомнящо се изказване. Биваше си го. Тъкмо се канех да разблъскам тълпата и да го дръпна настрани, когато ме пресрещна Денис Войчеховски.
— Ела.
Отдалечихме се по коридора.
— Какво става, Сиско? Чудех се къде си.
— Бях зает. Получих сведения от Флорида. Искаш ли да ги чуеш?
Бях му разкрил признанието на Елиът, че е подставено лице на така наречената фамилия. Версията на моя клиент ми се струваше правдоподобна, обаче утрото е по-мъдро от вечерта и си бях припомнил една всеизвестна истина — че всички лъжат. И затова бях поръчал на Сиско да види дали ще успее да я потвърди.
— Разправяй.
— Използвах един частен детектив от Форт Лодърдейл, с когото съм работил навремето. Тампа е чак в другия край на щата, но исках да се обърна към човек, когото познавам и на когото имам доверие.
— Разбирам. И какво откри той?
— Преди седемдесет и осем години дядото на Елиът основал компания за добив и транспорт на фосфатни торове. Той я управлявал, после бащата на Елиът и накрая самият Елиът. Само че не искал да си цапа ръцете в бизнеса с тор и я продал една година след като баща му починал от инфаркт. Компанията била частна, тъй че данните за продажбата не са публични. Навремето вестниците предполагали, че става въпрос за около трийсет и два милиона.
— Ами организираната престъпност?
— Моят човек не успял да намери такива данни. Всичко му се струвало чисто, законно де. Елиът ти е казал, че е подставено лице и са го пратили тук да инвестира парите им. Не ти е споменал, че е продал компанията си и е донесъл парите в Холивуд. Просто те е излъгал.
Кимнах.
— Добре, Сиско, благодаря ти.
— Трябвам ли ти в съда? Имам да свърша още едно-две неща. Чух, че заседател номер седем не се появил тая сутрин?
— Да, духнал е. И нямам нужда от теб в съда.
— Добре, тогава ще се чуем по-късно.
Той тръгна към асансьорите. Останах да зяпам клиента си, който даваше изявления пред репортерите. В гърдите ми пламна и постепенно се разгоря гняв. Проправих си път през навалицата към него.
— Добре, това е всичко, господа! Край на коментарите.
Хванах Елиът за ръка, издърпах го от тълпата и го поведох по коридора. Отпъдих двама репортери и накрая се отдалечихме достатъчно от чужди уши. Можехме да поговорим насаме.
— Какви ги вършиш, Уолтър?
Той се ухили ликуващо, сви юмрук и го размаха във въздуха.
— Натрих им носовете! На прокурора, шерифите и всички останали.
— Не бързай толкова. Има още доста път. Може да сме спечелили битката, но не и войната.
— О, я стига. В кърпа ни е вързана победата, Мик. Тя беше невероятна на свидетелската скамейка. Направо искам да се оженя за нея!
— Добре, чудесно, но първо да видим как ще се справи с разпита на Голанц, преди да купиш халките.
Приближи се поредната журналистка и аз й казах да се разкара, после пак се обърнах към клиента си.
— Виж, Уолтър, трябва да поговорим.
— Добре, казвай.
— Възложих на един частен детектив да провери версията ти във Флорида и току-що научих, че си ме будалкал. Излъгал си ме, Уолтър, а аз ти казах никога да не ме лъжеш.
Елиът поклати глава. Изглеждаше ядосан, че му развалям настроението. Фактът, че го хващат в лъжа, за него беше дребна работа и се сърдеше, че изобщо го правя на въпрос.
— Защо ме излъга, Уолтър? Защо си измисли тази история?
Той сви рамене и отговори, без да ме поглежда.
— Историята ли? Веднъж я прочетох в един сценарий. Всъщност отхвърлих проекта. Обаче помня сюжета.
— Но защо? Аз съм твой адвокат. Можеш да ми казваш всичко. Помолих те да ми кажеш истината и ти ме излъга. Защо?
Елиът най-после ме погледна в очите.
— Знаех, че трябва да запаля огън под краката ти.
— Какъв огън? Какви ги говориш?
— Стига, Мики. Хайде да не…
И понечи да се обърне към съдебната зала, ала аз грубо го сграбчих за ръката.
— Не, искам да чуя. Какъв огън си запалил?
— Всички се връщат вътре. Почивката свърши и трябва да влизаме.
Стиснах го още по-силно.
— Какъв огън, Уолтър?
— Ще ми счупиш ръката.
Поразхлабих хватката си, но не го пуснах. И не откъсвах очи от неговите.
— Какъв огън?
Елиът се извърна и изобрази стеснителна усмивка. Най-после пуснах ръката му.
— Виж — каза моят клиент. — От самото начало трябваше да ми повярваш, че не съм го извършил. Само така можех да съм сигурен, че ще вложиш всичко от себе си. Че ще си безпощаден.