Половината съдебни заседатели зяпнаха. Другите изразиха изненадата си само с очи. В съдебната зала се разнесе тих развълнуван шепот, след което зад масата на обвинението преднамерено бавно започна ръкопляскане. Обърнах се и видях, че майката на Мици Елиът аплодира новината за смъртта на обвиняемия.
Съдията силно удари с чукчето. Голанц скочи от мястото си и се втурна към нея, внимателно я хвана за ръцете и й попречи да продължи. По бузите й се стичаха сълзи.
— Не искам никакви демонстрации от галерията — строго каза Стантън. — Не ме интересува кои сте и каква връзка имате с делото. Тук всички трябва да проявяват уважение към съда, иначе ще наредя да ви отстранят.
Голанц се върна на мястото си.
— Знам, че тази новина е шокираща за всички вас — обърна се Стантън към съдебните заседатели. — Уверявам ви, че властите сериозно разследват това престъпление, и се надявам, че скоро ще изправят виновниците пред правосъдието. Сигурен съм, че ще научите всичко за случая, когато прочетете вестника или гледате новините — вече сте свободни да го направите. Благодаря ви за службата. Знам, че всички много внимателно проследихте изложенията на обвинението и защитата, и се надявам, че прекараното тук време ще ви бъде от полза. Сега можете да се върнете в стаята за обсъждания, да съберете вещите си и да си отидете. Свободни сте.
За последен път се изправихме, за да изпратим съдебните заседатели, и аз проследих с поглед изнизването им през вратата на стаята за обсъждания. След като излязоха, съдията благодари на нас с Голанц за професионалното ни поведение по време на процеса, благодари на сътрудниците си и бързо разпусна съда. Не си бях направил труда да извадя нещо от чантата си, затова дълго стоях неподвижно, след като Стантън напусна. От размислите ме откъсна прокурорът — приближи се към мен с протегната ръка. Стиснах я, без да се замислям.
— Без лоши чувства, Мики. Ти си адски добър адвокат.
„Бях“ — казах си.
— Да. Без лоши чувства.
— Ще поостанеш ли да поговориш със съдебните заседатели, да видиш към коя страна са клонили? — полюбопитства той.
Поклатих глава.
— Не, не ме интересува.
— И мен. Всичко хубаво.
Потупа ме по рамото и излезе. В коридора чакаха десетки репортери и той щеше да им каже, сигурен бях, че колкото и да е странно, правосъдието е победило. Който меч вади, от меч умира. Или нещо в този ДУХ.
Щях да му оставя медиите. Дадох му преднина и го последвах навън. Журналистите вече го бяха наобиколили и успях да се измъкна покрай стената, без да ме забележат. С изключение на Джак Макавой от „Таймс“. Той ме видя и тръгна подире ми. Настигна ме тъкмо когато излизах през вратата за стълбището.
— Ей, Мик!
Погледнах го, но не спрях. От опит знаех, че не бива. Ако те приклещи един репортер, останалите ще те настигнат и ще се скупчат отгоре ти. Не исках да ме разкъсат. Заспусках се надолу.
— Без коментар.
Той не изоставаше.
— Няма да пиша за процеса. Отразявам новото убийство. Мислех си, че с теб пак може да сключим същата сделка. Нали разбираш, да си разменяме Информа…
— Никаква сделка, Джак. Нямам коментар. Довиждане.
Протегнах ръка и го спрях на първата площадка. Оставих го там, продължих още две площадки надолу и излязох в коридора. Отидох при залата на съдия Холдър и влязох.
Микейла Гил седеше на мястото си и я попитах дали мога да се срещна със съдията за няколко минути.
— Но аз не съм ви записала за среща.
— Знам, Микейла, обаче мисля, че съдията ще иска да ме види. Тя в кабинета си ли е? Бихте ли й предали, че я моля само за десет минути? Съобщете й, че се отнася за делата на Винсънт.
Секретарката вдигна слушалката, натисна един бутон и предаде молбата ми. После затвори и ми каза да влизам.
— Благодаря.
Холдър седеше зад бюрото си с половинките очила на носа и държеше химикалка, сякаш съм я прекъснал, докато е подписвала някаква заповед.
— Е, господин Холър. Днес определено е паметен ден. Заповядайте, седнете.
Настаних се на познатия ми стол пред нея.
— Благодаря, че ме приехте, ваша чест.
— Какво мога да направя за вас?
Зададе въпроса, без да ме погледне, и се зае да подписва някакви документи.
— Просто исках да знаете, че ще подам оставка като адвокат по останалите дела на Винсънт.
Тя остави химикалката и се втренчи над очилата си в мен.
— Моля?
— Подавам оставка. Върнах се прекалено скоро и освен това май изобщо не трябваше да се връщам. Отказвам се.
— Това е нелепо. Цялата Съдебна палата говори само за вашата защита! Гледах части от нея по телевизията. Вие с видима лекота се справяхте с господин Голанц и се съмнявам, че някой е бил готов да заложи на осъдителна присъда.