Приех комплиментите с махване на ръка.
— Както и да е, ваша чест, няма значение. Всъщност не съм тук затова.
Тя свали очилата си и ги остави на бюрото. Като че ли се колебаеше, но все пак зададе следващия въпрос.
— Тогава защо сте тук?
— Защото, ваша чест, исках да знаете, че знам. И че скоро ще узнаят и всички останали.
— Определено не разбирам за какво говорите. Какво знаете, господин Холър?
— Знам, че сте корумпирана и че сте се опитали да ме убиете.
От гърлото й се изтръгна смях, ала в очите й нямаше нищо весело — тя ме пронизваше с поглед.
— Това някаква шега ли е?
— Не, не е шега.
— Господин Холър, успокойте се и погледнете нещата реално. Ако тръгнете да отправяте такива шантави обвинения, ще има последици за вас. Тежки последици. Може би сте прав. Навярно не можете да понесете стреса от преждевременното си завръщане на работа след рехабилитацията.
Усмихнах се и по изражението й видях, че е усетила грешката си.
— Изпуснахте се, нали, ваша чест? Откъде знаете, че съм се подложил на рехабилитация? Нещо повече, откъде заседател номер седем е знаел с какво да ме подмами снощи, за да изляза от къщи? Отговорът е, че сте ме проучили. И сте пратили Максуини да ме убие.
— Нямам представа за какво говорите и не познавам този човек, който, по вашите думи, се е опитал да ви убие.
— Е, аз обаче мисля, че той ви познава. Когато го видях за последен път, с ФБР тъкмо започваха да си играят на „Хайде да сключим сделка“.
Тези думи се стовариха отгоре й като удар в корема. Знаех, че Бош и Армстед няма много да се зарадват на постъпката ми, обаче не ме интересуваше. Тях не ги бяха използвали като пионки и никой не се беше опитал да ги блъсне от скалата на Мълхоланд. Аз бях този потърпевш и това ми даваше право да застана очи в очи с човека, който, сигурен бях, стоеше зад всичко.
— Събрах две и две, без да се налага да сключвам сделка с никого — продължих. — Моят детектив проследи Максуини. Преди девет години са го арестували за нападение със смъртоносно оръжие и кой му е бил адвокат? Мич Лестър, мъжът ви. На другата година пак са го пипнали, този път за измама, и Мич Лестър отново го е защитавал. Ето я връзката. Получава се чудничък триъгълник, нали? Вие имате достъп до кандидатите за съдебни заседатели и изборната процедура и можете да я контролирате. Можете да проникнете в компютрите и тъкмо вие сте вкарали подставеното лице в нашия съдебен състав. Джери Винсънт ви е платил, но после се е разколебал, след като от ФБР започнали да душат. Не сте можели да поемете риска Джери да клекне пред Бюрото и да се опита да им предаде цял съдия, за да отърве кожата. Затова сте му пратили Максуини. А после, когато вчера всичко се обърна нагоре с краката, сте решили да разчистите терена. Пратили сте Максуини, заседател номер седем, при Елиът и Албрект, а после и при мен. Как се справям, ваша чест? Пропускам ли нещо дотук?
Произнесох обръщението „ваша чест“, все едно говорех за боклук. Тя се изправи.
— Това е безумие! Нямате никакви доказателства, за да ме свържете с никого, освен със съпруга ми. А скокът от някакъв негов клиент към мен е напълно абсурден.
— Имате право, ваша чест. Нямам доказателства. Само че сега не сме в съда. И сме само ние с вас. Имам само инстинкта си и той ми подсказва, че всички следи водят към вас.
— Веднага напуснете!
— Ами феберейците? Максуини е при тях.
В очите й проблесна страх.
— Предполагам, че не ви се е обаждал, нали? Все пак се съмнявам, че ще му позволят да се обади на когото и да е, докато го разпитват. Молете се и той да няма никакви доказателства. Защото ако ви вкара в триъгълника, ще трябва да смените черната си тога с оранжев затворнически гащеризон.
— Махайте се оттук! Ще повикам охраната и ще наредя да ви арестуват!
И ми посочи вратата. Спокойно и бавно станах.
— Разбира се, че ще се махна. И знаете ли какво? Мисля никога повече да не практикувам в тази съдебна палата. Но ви обещавам, че ще дойда пак, за да гледам как ви съдят. Вас и съпруга ви. Можете да разчитате на това.
Тя ме зяпаше, показалецът й все още сочеше към вратата. Гневът в очите й постепенно отстъпи място на страха. Ръката й малко се отпусна, после увисна. Оставих я да си седи вцепенена зад бюрото си.
Слязох по стълбището чак до първия етаж, защото не исках да се качвам в претъпкания асансьор. Осемнайсет етажа. Отворих стъклената врата и напуснах съдебната палата. Извадих телефона, обадих се на Патрик и му казах да докара колата. След това набрах номера на Бош.
— Реших да запаля огън под вас с Бюрото — казах.
— Какво? Какво си направил?