— Някой негов познат.
— Това е една от възможностите.
Замислих се за това и върху казаното от детектив Бош.
— Нямало ли е дежурен в гаража?
— Не, служителят си тръгва в шест. След този час или трябва да пуснеш пари в автомата, или да си отвориш с месечен пропуск. Винсънт имал пропуск.
— Камери?
— Само на входа и изхода. Камерите са насочени към регистрационните номера на колите — ако някой каже, че си е изгубил пропуска, да могат да определят кога е влязъл, такива неща. Но доколкото разбрах от моя познат в криминалистиката, записът не им вършел никаква работа. Убиецът не бил дошъл в гаража с кола. Влязъл е или откъм сградата, или през някой от входовете за пешеходци.
— Кой е открил Джери?
— Охраната. Имат само един дежурен за сградата и гаража. Той минава през гаража два пъти нощем и забелязал колата на Винсънт по време на втората обиколка. Фаровете светели и моторът работел, така че отишъл да провери. Отначало си помислил, че Винсънт спи, после видял кръвта.
Кимнах. Мислех си за този сценарий и разиграването му. Убиецът или беше невероятно лекомислен и Голям късметлия, или бе знаел, че в гаража няма камери и ще може да причака Джери Винсънт в понеделник вечер, когато наоколо няма почти никого.
— Добре, продължавай в този дух. Ами Хари Потър?
— Кой?
— Детективът. Не е Потър. Искам да кажа…
— Бош. Хари Бош. Работя и по този въпрос. Предполага се, че е един от най-добрите. Преди няколко години се пенсионирал и самият шеф на полицията го убедил да се върне на работа. Поне така разправят.
Сиско погледна бележника си.
— Истинското му име е Йеронимус Бош. Трийсет и три години служба. Знаеш какво значи това.
— Не, какво значи?
— Ами, според пенсионната програма на Лосанджелиското полицейско управление максималния стаж за пенсия е трийсет години, с други думи, можеш да се пенсионираш с пълна пенсия, и независимо още колко години работиш след тези трийсет, пенсията ти не се увеличава. Тъй че няма икономически стимул за оставане.
— Освен ако нямаш мисия в живота.
Сиско кимна.
— Точно така. Всеки, който остане на работа след трийсет години, не е в полицията заради парите или службата. А за нещо повече.
— Чакай малко — спрях го аз. — Йеронимус Бош ли каза? Като художника?
Вторият ми въпрос го обърка.
— Не знам за художника. Обаче се казва така. Шантаво име, ако питаш мен.
— Не по-шантаво от Войчеховски — ако питаш мен Сиско понечи да защити името и културното си наследство, но Лорна се намеси:
— Нали каза, че не го познаваш, Мики?
Погледнах я и поклатих глава.
— Никога не го бях виждал, но името… Името ми е познато.
— Името на художника ли?
Не исках да навлизам в дискусии за история, толкова далечна, че не можех да съм сигурен за нещата.
— Няма значение. Не е нещо важно, а и трябва да тръгвам.
Станах.
— Сиско, продължавай да следиш разследването и изрови каквото можеш за Бош. Искам да знам доколко мога да му се доверя.
— Нали няма да му позволиш да чете делата? — попита Лорна.
— Това не е случайно престъпление. Убиецът е знаел как да се добере до Джери Винсънт. Ще се чувствам много по-добре, ако нашият човек с мисия в живота успее да разкрие престъпника и да го пипне.
Тръгнах към вратата.
— Имам дело при съдия Шампейн. Ще взема няколко текущи дела, за да ги чета, докато чакам.
— Ще те изпратя — каза Лорна.
Видях, че поглежда към Сиско и му кимва да остане в стаята. Излязохме в чакалнята. Знаех какво ще ме пита Лорна, ала я оставих да го направи.
— Сигурен ли си, че си готов за това, Мики?
— Абсолютно.
— Намеренията ти не бяха такива. Искаше да навлезеш постепенно, спомняш ли си? Да започнеш с едно-две дела и бавно да увеличаваш натоварването. А сега поемаш цяла практика наведнъж.
— Виж, готов съм. Не разбираш ли, че така е най-добре? Случаят Елиът не само ще донесе доста пари, но и ще е като огромен неонов надпис „Върнах се“ върху съдебната палата!
— Да, страхотно. Но дори само случаят Елиът ще те постави под такова напрежение, че…
Тя не довърши, но нямаше и нужда.
— Лорна, приключих с всичко това. Добре съм, преодолях го и съм готов да се върна на работа. Мислех, че ще си доволна. За пръв път от година получаваме пари.
— Парите не ме интересуват. Искам да съм сигурна, че си добре.
— Даже повече от добре. Развълнуван съм. Чувствам се така, като че ли изведнъж съм си върнал вълшебния амулет. Не ме проваляй, моля те!