— Исках да ви питам нещо.
— Какво?
— Винсънт имал ли е федерални дела?
Замислих се за миг, припомнях си каквото знаех за делата му. Поклатих глава.
— Все още проверяваме документацията му, но се съмнявам. Той беше като мен, предпочиташе щатските съдилища. Това е игра на цифри. Повече дела, повече прецаквания, повече дупки, през които да се провреш. Федералните власти обикновено играят с подредени карти. Не обичат да губят.
Помислих си, че може да го приеме малко лично. Бош обаче не обърна внимание — явно обмисляше нещо. Накрая кимна.
— Добре.
— Това ли е? Само това ли искахте да ме питате?
— Да.
Изчаках обяснение, но такова не последва.
— Добре, детектив.
Неловко подадох ръка. Той я стисна и като че ли се чувстваше също толкова неловко като мен. Реших да му задам въпроса, който все отлагах.
— И аз исках да ви питам нещо.
— Какво?
— На визитката ви не пише, но чух, че истинското ви име е Йеронимус. Вярно ли е?
— И какво от това?
— Просто се чудех откъде е дошло.
— Майка ми ме е кръстила така.
— Майка ви? А какво е смятал баща ви?
— Изобщо не го е питала. Трябва да се връщам на работа, адвокат Холър. Има ли нещо друго?
— Не, това е всичко. Просто бях любопитен. Значи ще се видим утре в осем.
— Да. До утре.
Оставих го да стои до паметника и закрачих по улицата. Защо ме бе попитал дали Джери Винсънт е имал федерални дела? Докато завивах наляво на ъгъла, погледнах назад и видях, че Бош все още е до фонтана. Наблюдаваше ме.
11.
Сиско и Лорна още работеха в кантората на Джери Винсънт. Дадох съдебната заповед за банката на Лорна и й казах за двете ранни срещи, които си бях насрочил за утре.
— Нали беше включил Патрик Хенсън в списъка на прокажените? — попита тя.
— Да, но го преместих.
Лорна събра вежди — винаги правеше така, когато я обърквах, а това се случваше често. Не ми се обясняваше, така че се поинтересувах дали се е появило нещо ново, докато съм бил в съда.
— Няколко неща — отвърна тя. — Първо, чекът от Уолтър Елиът е осребрен. Даже да е научил за Джери, вече е късно да спре плащането.
— Добре.
— Нататък става още по-хубаво. Намерих папката с договорите и прегледах сделката на Джери с Елиът. Стоте хиляди, внесени в петък за процеса, са само част от цялата сума.
Права беше. Ставаше още по-хубаво.
— Колко?
— Според договора Винсънт е получил двеста и петдесет хиляди в аванс — поясни Лорна. — Това е било преди пет месеца и изглежда, всички са изхарчени. Но е щял да получи още двеста и петдесет бона за процеса. Невъзстановими. Стоте хиляди са били само първата част от тях. Останалите са дължими в първия ден от свидетелските показания.
Кимнах доволно. Винсънт беше сключил страхотна сделка. Никога не бях имал дело за толкова пари. Ала се питах как е профукал толкова бързо първите двеста и петдесет хиляди. Лорна трябваше да анализира движенията по сметките, за да ми даде отговор на този въпрос.
— Добре, всичко това наистина е чудесно — ако Елиът остане наш клиент. Иначе няма значение. Какво друго?
Лорна явно се разочарова, че не искам повече да обсъждаме парите и да я хваля за направеното откритие. Пропускаше факта, че все още не сме сигурни за Елиът. Формално той беше свободен да си избере нов адвокат. Аз пръв щях да имам достъп до него, обаче трябваше да го привлека за клиент, преди да мога да се замисля какво е да получиш двеста и петдесет хиляди долара хонорар.
— Докато ти беше в съда, имахме неколцина посетители.
— Кои?
— Брус Карлин. Джери го е наел да работи по делото Елиът.
Кимнах. Брус Карлин, бивша кука от ЛАПУ, беше преминал на страната на злото и сега работеше за защитата. Много адвокати го използваха, защото имаше представа как стават нещата в ченгеджийницата. Самият аз бях прибягнал до услугите му веднъж и бях стигнал до заключението, че репутацията му е незаслужена. Така и не го наех повторно.
— Обади му се — казах на Лорна. — Уговори му среща тук.
— Защо, Мик? Нали имаш Сиско?
— Знам. Обаче Карлин е работил по делото Елиът и се съмнявам, че всички материали са в папките. Знаеш как е. Ако нещо не влезе в папката, не влиза и в доказателствения материал. Така че го повикай. Сиско да седне да си поговорят и да разбере какво е открил. Плати му, независимо колко взима на час, и след като изцицате цялата полезна информация, го разкарай. Кой друг е идвал?
— Истински парад на неудачниците. Довтаса Карни Андрюс, мислеше си, че просто ще грабне делото Елиът от купчината и ще си отиде с него. Отпратих я с празни ръце. После проверих движенията по оперативната сметка и видях, че преди пет месеца Андрюс е била наета като консултант по делото. За един месец.