— Като стана дума за дела, нямаме нищо във федерален съд, нали? — попитах аз.
— Поне аз не видях — отвърна Лорна.
Това потвърждаваше отговора, който бях дал на Бош, и ме правеше още по-любопитен защо ме бе попитал за федерални дела. Започвах да се досещам и възнамерявах да повдигна тази тема, когато се видим на другата сутрин.
— Добре — казах. — Като че ли е време пак да се превърна в адвоката с линкълна. Да тръгваме.
12.
През последните десет години Арчуей Пикчърс се беше превърнала от дребна компания във водеща сила в киноиндустрията. И тъкмо заради онова единствено нещо, което открай време царува в Холивуд. Парите. Стойността на кинопроизводството растеше, индустрията се насочваше към производството на възможно най-скъпите филми и големите студиа все повече започваха да търсят партньори, с които да си поделят цената и риска.
Точно тук бяха влезли в играта Уолтър Елиът и Арчуей Пикчърс. Сградата на компанията беше издигната върху пустеещ дотогава участък на Мелроуз Авеню, само на няколко преки от чудовището Пармаунт. Арчуей била създадена, за да играе същата роля, каквато изпълняват рибите прилепала за бялата акула. Те кръжат около устата на по-голямата риба и поглъщат остатъците, не попаднали в гигантската паст. Арчуей предлагала производствени условия и звукозаписни студиа под наем, когато в големите компания всичко е заето, както и офис помещения за набедени или неуспели продуценти, за които били недостижими стандартите на техните прочути колеги. Компанията произвеждала независими филми, които не били толкова скъпи, но били по-рисковани и имало по-малка вероятност да станат хитове, отколкото произведените в големите студиа.
Уолтър Елиът и Арчуей Пикчърс куцукали така цяло десетилетие, докато изневиделица не ги сполетял късметът — на два пъти. В продължение само на три години Елиът улучил десетката с два от независимите филми, които подкрепил, осигурявайки им звукозаписни студиа, оборудване и производствени условия в замяна на дял от печалбите. Филмите опровергали очакванията на Холивуд и станали невероятни хитове — както по отношение на критиката, така и от финансова гледна точка. Единият даже взел Оскар за най-добър филм. Уолтър и неговата компания не щеш ли се оказали в центъра на прожекторите. Над сто милиона души чули как Елиът лично благодари по време на връчването на наградите на Академията. Нещо повече, печалбата на Арчуей била над сто милиона долара за всеки от двата филма.
Той постъпил разумно с получените пари. Дал ги на акулите и съфинансирал голям брой продукции, като си поделил риска с големите студиа. Имало и неуспехи, естествено. В края на краищата това си е Холивуд. Но имало и достатъчно хитове, които все повече увеличавали постъпленията. През следващите десет години Уолтър Елиът удвоил, а после и утроил капитала си и започнал редовно да се появява в списъците на стоте най-големи имена в киноиндустрията. От адрес, свързван с холивудските парии, той превърнал Арчуей в място, където три години се чакало на опашка за офис без прозорци.
И през цялото това време личното му богатство също растяло. Макар че преди четвърт век дошъл на запад като богат потомък на производители на изкуствени торове от Флорида, тези пари не били нищо в сравнение с богатствата, които осигурявал Холивуд. Подобно на мнозина от другите в списъците на стоте най-големи имена, Елиът сменил жена си с по-нов модел и двамата започнали да трупат къщи. Първо в каньоните, после из подножията на Бевърли Хилс и накрая в Малибу и Санта Барбара. Според информацията в папките Уолтър Елиът и жена му бяха притежавали седем къщи и две имения тип ранчо в и около Лос Анджелис. Не беше важно дали са ги използвали. В Холивуд недвижимите имоти са начин за демонстрация на богатство.
Всички тези имоти и списъкът на стоте най-големи имена се оказали от полза, когато обвинили Елиът в двойно убийство. Продуцентът напрегнал политическите и финансовите си мишци и постигнал нещо рядко срещано в дело за убийство. Успял да получи освобождаване под гаранция. Въпреки че прокуратурата възразявала през цялото време, съдията му определил гаранция от двайсет милиона долара и Елиът бързо я платил в недвижими имоти. Пуснали го от затвора и оттогава той очакваше процеса — въпреки краткия си флирт с анулирането на гаранцията.
Един от имотите, дадени от Елиът като допълнителна гаранция, бе къщата, в която било извършено убийството, вила в уединено заливче. В документите по гаранцията стойността й се посочваше като шест милиона долара. Тъкмо там трийсет и девет годишната Мици Елиът бе убита заедно с любовника си — в спалня, простираща се на площ от над сто квадратни метра, със стъклена стена и изглед към огромния син океан.