В папката с доказателствения материал имаше огромен брой доклади от експерти криминалисти и цветни снимки на местопрестъплението. Спалнята беше изцяло бяла — стените, килимът, мебелите и чаршафите. На леглото и пода бяха проснати две голи тела. Мици Елиът и Йохан Рилц — сцена в червено на бял фон. Две големи дупки от куршум в гърдите на мъжа. Две в гърдите на жената и една в челото й. Той до вратата на спалнята. Тя на кревата. Червено на бял фон. Местопрестъплението не изглеждаше чисто. Раните бяха големи. Въпреки че оръжието на убийството липсвало, в придружаващия доклад се казваше, че куршумите били идентифицирани по балистичните им характеристики като изстреляни със Смит & Уесън, модел 29 — четирийсет и четири калибров револвер магнум. При стрелба от малко разстояние това си е направо престараване.
Уолтър Елиът подозирал жена си. Била му съобщила намерението си да се разведе с него и той смятал, че е замесен друг мъж. Заявил на следователите от отдел „Убийства“, че отишъл в къщата в Малибу, защото жена му казала, че има среща с интериорния дизайнер. Елиът решил, че го лъже, и пресметнал появата си така, че да я свари с любовника й. Обичал я и искал да си я върне. Бил готов да се бори за нея. Отишъл там точно с тази цел, а не да ги убие. Нямал четирийсет и четири калибров магнум. Изобщо не притежавал оръжие.
Според дадените пред следователите показания, когато стигнал в Малибу, Елиът заварил жена си и любовника й голи и вече мъртви. Оказало се, че любовникът наистина е интериорният дизайнер — Йохан Рилц, немец, когото продуцентът винаги бил смятал за гей.
Елиът излязъл от къщата и се върнал в колата си. Потеглил, за да напусне мястото, но после се отказал. Решил да постъпи както е редно. Обърнал и отново спрял пред вилата. Обадил се в полицията и изчакал отпред да дойдат шерифите.
Хронологията и подробностите от развитието на следствието след този момент щяха да са важни за подготовката на защитата. Според данните в делото Елиът дал на следователите предварителни показания за това как открил двата трупа. После двама детективи го отвели в участъка в Малибу, за да не пречи при разследването на местопрестъплението. По това време не бил арестуван. Оставили го в незаключена стая за разпити, където чакал три безкрайни часа двамата главни детективи най-после да приключат с местопрестъплението и да дойдат в участъка. После провели разговор, който бил записан на видео, но ако се съдеше по разпечатката на записа, която прегледах, това бързо бе преминало в разпит. В този момент най-накрая му съобщили правата и го попитали дали иска да продължи да отговаря на въпросите им. Елиът благоразумно решил да млъкне и поискал адвокат. По-добре късно да вземеш това решение, отколкото никога, обаче щеше да е за предпочитане, ако не беше казал нито дума пред следователите. Просто е трябвало да се позове на Петата поправка и да си държи устата затворена.
Докато следователите обработвали местопрестъплението и продуцентът киснел в стаята за разпити в участъка, детектив от отдел „Убийства“ работел в шерифството в Уитиър и приготвил няколко заповеди за обиск, които били пратени на съдия от Върховния съд и подписани. Те позволили на следователите да претърсят вилата и колата на Елиът и им дали възможност да направят натривки на дланите и дрехите му, за да установят дали по тях има нитрати и микроскопични частици изгорял барут. След като отказал повече да им съдейства, в участъка поставили найлонови торбички върху ръцете му и го закарали в шерифството, където специалист направил анализ на следите от изстрел в криминалистическата лаборатория. Той се изразявал в натриване с химически обработени дискове на дланите и облеклото на Елиът. Когато били обработени от лаборант, натривките от дланите и ръкавите му показали високи нива на остатъчни вещества от изстрел.
Тогава Елиът вече официално бил арестуван по подозрение в убийство. Позволили му да се обади по телефона и той се свързал с личния си адвокат, който на свой ред позвънил на своя състудент Джери Винсънт. Впоследствие прехвърлили арестанта в окръжния затвор и го задържали по обвинение в двойно убийство. Следователите от шерифството се обадили в бюрото за връзки с обществеността на управлението и предложили да свикат пресконференция. Били опандизили голяма риба.
Затворих делото точно когато Сиско спря линкълна пред Арчуей Студиос. На тротоара имаше демонстранти — стачкуващи сценаристи, носещи червено-бели лозунги „Искаме справедлив дял!“ и „Обединени сценаристи!“. На някои бяха нарисувани юмруци, стискащи писалка. Друг лозунг гласеше „Любимият ви цитат? Написал го е сценарист“. На тротоара беше поставена голяма надуваема свиня, пушеща пура. Върху задника й беше жигосана думата „продуцент“. Свинята и повечето лозунги бяха изтъркани клишета и ми се струваше, че след като са хора на перото, демонстрантите биха могли да измислят нещо по-находчиво. Но пък те може би проявяваха такова творчество само когато им се плащаше.