Возех се на задната седалка с оглед представителността ми по време на тази първа среща. Надявах се Елиът да ме види през прозореца на кабинета си и да ме вземе за тежък и важен адвокат. Ала сценаристите видяха линкълн с пътник отзад, помислиха ме за продуцент и щом завихме към студиото, връхлетяха колата с лозунгите си и започнаха да скандират: „Алчно копеле! Алчно копеле!“ Сиско настъпи газта, профуча през тях и неколцина нещастни писачи трябваше да отскочат, за да не бъдат блъснати.
— Внимавай! — сопнах се. — Само това ни трябва, да сгазим някой безработен сценарист.
— Не се бой — спокойно отвърна той. — Винаги се разпръскват.
— Не и този път.
На портала Сиско се приближи достатъчно до будката, за да изравни моя прозорец с вратата. Уверих се, че никой от демонстрантите не ни е последвал на територията на студиото, и спуснах стъклото, за да поговоря с излезлия отвътре охранител. Носеше бежова униформа с тъмнокафява вратовръзка и еполети със същия цвят. Изглеждаше нелепо.
— С какво мога да ви помогна?
— Аз съм адвокатът на Уолтър Елиът. Нямам среща, но трябва спешно да го видя.
— Документите, ако обичате.
Извадих шофьорската си книжка и му я подадох през прозореца.
— В момента представлявам Джери Винсънт. Това е името, което е известно на секретарката на господин Елиът.
Охранителят влезе вътре и затвори плъзгащата се врата. Не знаех дали го направи заради климатика, или за да не ми позволи да чуя разговора. Каквато и да беше причината, скоро той отново отвори вратата и ми подаде слушалката.
— Госпожа Албрект, главната асистентка на господин Елиът, иска да разговаря с вас.
Взех телефона.
— Ало?
— Господин Холър, нали? За какво става дума? Досега господин Елиът контактуваше изключително с господин Винсънт по този въпрос и в календара му няма определена среща.
„Този въпрос“. Странен евфемизъм за обвинение в двойно убийство.
— Госпожо Албрект, предпочитам да не говоря за това на портала. Както се досещате, „този въпрос“ е много деликатен, ако ми позволите да използвам вашите думи. Може ли да дойда в офиса и да се срещна с господин Елиът?
Завъртях се на седалката и погледнах през задния прозорец. Зад моя линкълн чакаха на опашка още две коли. Сигурно не бяха продуценти. Сценаристите ги бяха пуснали да минат безпрепятствено.
— Опасявам се, че това не е достатъчно, господин Холър. Може ли да ви включа на изчакване, докато се свържа с господин Винсънт?
— Няма да се свържете с него.
— Той ще се съгласи да разговаря с господин Елиът, сигурна съм.
— Аз пък съм сигурен, че няма, госпожо Албрект. Джери Винсънт е мъртъв. Тъкмо затова съм тук.
Погледнах отражението на Сиско в огледалото и свих рамене, за да покажа, че не съм имал друг избор, освен да я шашна с новината. Бях възнамерявал да се вмъкна ловко в студиото и лично да съобщя на Елиът, че адвокатът му вече не е сред живите.
— Извинете, господин Холър, казвате, че господин Винсънт е… мъртъв, така ли?
— Точно това казах. И съдът ме назначи за негов заместник. Сега може ли да вляза?
— Да, разбира се.
Върнах слушалката на охранителя и след миг порталът се отвори.
13.
Определиха ни страхотно място на паркинга за ръководния персонал.
Казах на Сиско да ме чака в колата и отидох на срещата сам, с двете дебели папки, които Винсънт беше събрал по делото. Едната съдържаше предадения до този момент от прокуратурата доказателствен материал, включително важните следствени документи и разпечатките на разпитите, а в другата имаше документи и всевъзможни сведения, събрани от Джери през петте месеца работа по случая. От тези две папки бях получил доста добра представа с какво разполага и с какво не разполага обвинението и накъде иска да насочи процеса прокурорът. Оставаше да се върши още работа и липсваха части от аргументите и стратегията на защитата. Имаше вероятност Джери Винсънт да ги е пазил в главата, лаптопа или бележника си, но ако ченгетата не арестуваха заподозрян и не върнеха откраднатите вещи, това нямаше да ми е от никаква полза.
Минах по алея, пресичаща прекрасно поддържана морава и водеща към офиса на Елиът. Планът ми за срещата се състоеше от три части. Първа точка от дневния ред беше да го привлека за свой клиент. След това щях да поискам разрешение да отложа процеса, за да имам време да набера инерция и да се подготвя. И накрая трябваше да видя дали продуцентът разполага с някое от нещата, липсващи в защитната аргументация. Втора и трета точка очевидно нямаше да имат значение, ако не успеех с първата.