— Отново съм съгласен с вас, детектив, но това е положението. Това е единственият начин, който одобри съдия Холдър, и трябва да ви кажа, че и от толкова трябва да сте доволен. Тя изобщо не желаеше да ви окаже съдействие.
— Значи искате да кажете, че сте се застъпили за мен, така ли?
Каза го със скептичен, даже саркастичен глас, като че ли е някаква математическа невероятност адвокат да помогне на детектив от полицията.
— Точно така — троснах се. — Застъпих се за вас. Вчера ви казах, Джери Винсънт ми беше приятел. Искам да заловите човека, който го е убил.
— Сигурно се страхувате и за собствената си кожа.
— Не отричам.
— И аз щях да се страхувам, ако бях на ваше място.
— Вижте, искате ли списъка, или не?
Протегнах му бележника, сякаш примамвах куче с играчка. Той посегна към него и аз си дръпнах ръката. Моментално съжалих и побързах да му го дам. Получи се неловко, като ръкуването ни предишния ден.
— В този списък има единайсет имена, с кратко обобщение на заплахата, която всеки е отправил към Джери Винсънт. Имаме късмет, че Джери е сметнал за важно да остави описание на всяка заплаха, която е получил. Аз никога не съм го правил.
Бош не отговори. Четеше първата страница от бележника.
— Подредил съм ги по важност.
Детективът ме погледна и видях, че е готов отново да ме захапе, задето взимам неговата роля. Вдигнах ръка да го спра.
— Не от гледна точка на вашето следствие. А като адвокат. Поставих се на мястото на Джери Винсънт, прегледах ги и определих коя от тях би ме обезпокоила най-силно. Например първата в списъка. Джеймс Демарко. Човекът влиза в затвора по обвинение в незаконна търговия с оръжие и смята, че Джери е прецакал делото. Такъв като него може да се хване за патлака още щом излезе.
Бош кимна и отново сведе поглед към бележника.
— Още какво имате за мен? — попита, без да вдига очи.
— Какво искате да кажете?
Детективът ме погледна и размаха бележника, сякаш е лек като перце и същото се отнася за информацията в него.
— Ще проверя имената и ще видя къде са сега тия хора. Оня с незаконното оръжие може да е излязъл и да търси отмъщение. Обаче това са стари дела. Ако заплахите бяха сериозни, най-вероятно отдавна щяха да са изпълнени. Също като заплахите, които е получавал като прокурор. Тъй че ме занимавате с празни работи, господин адвокат.
— Празни ли? Някои от тези хора са го заплашвали, когато са ги отвеждали в затвора. Може да са пуснали някой от тях. Някой може току-що да е излязъл и да е изпълнил заплахата си. А може да са поръчали убийството му от затвора. Има много възможности и не бива да се пренебрегват като празни работи. Не разбирам вашето отношение.
Бош се усмихна и поклати глава. Спомних си, че баща ми правеше същото, когато се канеше да каже на мен, петгодишния, че нещо не съм разбрал.
— Изобщо не ме интересува мнението ви за моето отношение. Ще проверим вашите улики. Но аз търся нещо малко по-актуално. Нещо от текущите дела на Винсънт.
— Е, тук не мога да ви помогна.
— Можете, естествено. Сега всички дела са ваши. Предполагам, че ги преглеждате и се срещате с новите си клиенти. Ще се натъкнете, ще видите или чуете нещо, което не пасва, което не ви се струва наред, което може би ще ви поуплаши. И тогава ще ми се обадите.
Вперих очи в него, без да отговоря.
— Човек никога не знае — продължи той. — Това може да ви спаси от…
После сви рамене и не довърши, но мисълта му беше ясна. Опитваше се да ме подплаши, за да ме накара да му окажа далеч по-голямо съдействие, отколкото позволяваше съдия Холдър и отколкото смятах, че е редно.
— Едно е да ви разкривам информация от закрити случаи — отвърнах. — И съвсем друго — да ви издавам, сведения от текущи дела. Пък и знам, че искате много повече от самите заплахи. Смятате, че Джери се е натъкнал на нещо или е знаел нещо, заради което са го убили.
Бош — не сваляше очи от мен — бавно кимна. Аз се предадох пръв.
— Какво ще кажете за известна взаимност, детектив? Какво ви е известно и не ми го разкривате? Какво е имало в лаптопа, че е било толкова важно? Какво е имало в папката?
— Не мога да разговарям с вас за следствие, което се води в момента.
— Вчера можехте, когато ме попитахте за ФБР.
Той ме погледна и присви тъмните си очи.
— Не съм ви питал за ФБР.
— Стига де. Попитахте дали е имал федерални дела.
Защо ще го правите, ако няма някаква федерална връзка? Предполагам, че се отнася за ФБР.
Бош се поколеба. Имах чувството, че съм познал и съм го приклещил в ъгъла. Като бях споменал Бюрото, го бях накарал да си мисли, че знам нещо. Сега щеше да му се наложи да даде, за да получи.