— Този път вие сте пръв — казах.
Той кимна.
— Добре, убиецът е взел мобилния телефон на Джери Винсънт — или от трупа му, или защото е бил в куфарчето му.
— Ясно.
— Вчера, точно преди да се срещнем с вас, получих разпечатките на телефонните му разговори. В деня на убийството три пъти са го търсили от Бюрото. Четири дни по-рано са му звънили още два пъти. Разговарял е с някого там. Или те са разговаряли с него.
— Кой?
— Не мога да кажа. Всички изходящи разговори от Бюрото се водят на главния телефон. Знам само, че са му се обаждали от Бюрото, без имена.
— Колко дълги са били разговорите?
Бош отново се поколеба, неуверен каква част да ми разкрие. Погледна бележника в ръката си и видях, че неохотно решава да ми каже още нещо. Щеше да се ядоса, когато установеше, че нямам какво да му дам в замяна.
— Всички са били кратки.
— Колко кратки?
— Никога повече от минута.
— Тогава може просто да са бъркали номера.
Детективът поклати глава.
— Прекалено често. Искали са нещо от него.
— Някой от там питал ли е за полицейското разследване?
— Още не.
Замислих се за всичко това и свих рамене.
— Е, може да го направят и тогава ще узнаете.
— Да, а може да не го направят. Не е в техния стил, ако разбирате какво искам да кажа. Сега е ваш ред. Какво знаете за федералната връзка?
— Нищо. Потвърдих, че Винсънт не е имал федерални дела.
Лицето на Бош потъмня: осъзнаваше, че съм го изиграл.
— Искате да кажете, че не сте открили федерални връзки, така ли? Даже визитка на човек от Бюрото в кантората?
— Точно така. Нищо.
— Носеше се слух, че федерален състав съдебни заседатели разследвал корупция в щатските съдилища. Знаете ли нещо за това?
Поклатих глава.
— Не съм работил цяла година.
— Благодаря за помощта.
— Вижте, детектив, не разбирам. Защо не може просто да им позвъните и да ги попитате кой се е обаждал на жертвата? Не е ли това начинът за водене на следствие?
Бош се усмихна, като че ли разговаряше с дете.
— Ако искат да знам нещо, те ще ме потърсят. Ако им се обадя, просто ще ме отсвирят. Ако е било в рамките на разследване на корупция и те продължават да работят по случая, вероятността да разговарят с местно ченге е нищожна, меко казано. А ако са го убили заради тях, вероятността е нулева.
— Как така ще го убият заради тях?
— Казах ви, търсили са го нееднократно. Искали са нещо. Притискали са го. Някой друг може да е научил за това и да е решил, че го заплашва опасност.
— Прекалено много догадки за някакви си пет телефонни разговора, които общо дори не правят пет минути.
Бош повдигна бележника.
— Тоя списък също е само догадки.
— Ами лаптопът?
— Какво по-точно?
— Да не би всичко да е заради него, заради нещо в него?
— Вие ми кажете.
— Как да ви кажа, след като нямам представа какво е имало вътре.
Той кимна и се изправи.
— Приятен ден, господин адвокат.
И излезе. Взе бележника, разбира се. Останах да се чудя дали ме предупреждаваше, или ме разиграваше.
16.
Лорна и Сиско пристигнаха заедно петнайсет минути след заминаването на Бош. Събрахме се в кабинета на Винсънт. Аз седнах на бюрото на убития адвокат, а те се настаниха един до друг пред него. Проведохме поредното обсъждане, в което разгледахме делата, постигнатото предишната вечер и какво остава за вършене.
Заедно със Сиско вчера бях посетил единайсет от клиентите на Винсънт, като привлякох осем от тях и върнах делата на останалите трима. Това бяха приоритетните случаи, потенциалните клиенти, които се надявах да запазя, понеже бяха платежоспособни или делата им бяха привлекли вниманието ми. Бяха дела, които можех да спечеля или пък ми отправяха предизвикателство.
Тъй че не беше лоша вечер. Даже убедих жената, обвинена в непристойно поведение, да ме наеме. И естествено, Уолтър Елиът беше черешката на сладоледа. Лорна докладва, че му е пратила по факса договор за адвокатски услуги и той го подписал и върнал. В това отношение бяхме в добра форма. Можех да започна да точа по малко от стоте хиляди в клиентската сметка.
След това направихме план за деня. Казах на Лорна, че искам двете с Рен, ако секретарката на Джери изобщо се появи, да известят оставащите клиенти за смъртта на Винсънт и да ми уговорят срещи за обсъждане на възможността да ги защитавам. Освен това исках Лорна да продължи да работи върху календара и да се запознае с папките и финансовите документи на Винсънт.