Веднага разбрах, че ако по време на убийството вратата е била отворена, прибоят спокойно е щял да заглуши шума, вдигнат от убиеца при влизането му в къщата. Това противоречеше на следствената теория, че Рилц е бил убит на прага на спалнята, защото отишъл при вратата, като чул убиеца. Което повдигаше нов въпрос, а именно какво е правел гол на прага, само че това нямаше значение за защитата. За да посея семето на съмнението в главата на съдебните заседатели, аз само трябваше да поставям въпросите и да соча противоречията. Трябваше ми само едно съмнение, за да постигна успех. Този метод на защита в наказателното право се изразява в изопачаване и унищожаване на аргументите на обвинението.
Излязох на терасата. Не знаех дали е прилив, или отлив, но подозирах, че е някъде по средата. Водата се пенеше наблизо, прииждаше и плискаше стълбовете, върху които се издигаше къщата.
Навътре се вдигаха близо двуметрови вълни, но нямаше сърфисти. Спомних си разказа на Патрик, че се опитвал да сърфира в заливчето.
Върнах се вътре и още щом влязох в спалнята, чух, че телефонът ми звъни — не го бях чул навън заради прибоя. Погледнах дисплея. Пишеше „непознат номер“. Знаех, че повечето служители в органите на реда и закона блокират разпознаването на номера си.
— Трябва да отговоря, Нина. Имате ли нещо против да излезете при колата ми и да помолите шофьора ми да дойде тук?
— Не, разбира се.
— Благодаря.
Вдигнах телефона към ухото си.
— Ало?
— Аз съм. Само проверявам да видя кога ще дойдеш.
„Аз“ беше бившата ми жена Маги Макфърсън. Според неотдавна преработеното съдебно постановление за родителските права можех да съм с дъщеря си само в сряда вечер и всеки втори уикенд. Това нямаше нищо общо с предишните ни съвместни права. Обаче аз сам се бях лишил от тях, наред с втория си шанс с Маги.
— Сигурно към седем и половина. Следобед имам среща с клиент и може да позакъснея.
Отсреща последва мълчание и усетих, че съм дал грешния отговор.
— Какво, ще излизаш ли? — попитах. — В колко часа искаш да дойда?
— Би трябвало да изляза в седем и половина.
— Тогава ще дойда по-рано. Кой е късметлията?
— Това не ти влиза в работата. Но като стана дума за късметлия, чух, че си получил цялата практика на Джери Винсънт.
Нина Албрект и Патрик Хенсън влязоха в спалнята. Младежът се взря в липсващия квадрат от килима. Запуших телефона с длан и ги помолих да слязат долу и да ме почакат. После продължих разговора. Бившата ми съпруга беше прокурорка и отговаряше за съдебната палата във Ван Найс. Това й позволяваше да чува разни неща за мен.
— Вярно е — потвърдих. — Назначен съм за негов заместник, обаче не знам доколко това ме прави късметлия.
— Би трябвало добре да се позабавляваш с делото Елиът.
— В момента съм в къщата, в която е извършено убийството. Хубава гледка.
— Е, желая ти успех в измъкването му. Ако някой може да го постигне, това си ти.
Каза го с презрителен прокурорски тон.
— Няма да отговоря на тази реплика.
— И без това знам как би отговорил. Още нещо. Довечера няма да имаш компания, нали?
— За какво говориш?
— За преди две седмици. Хейли каза, че там нощувала някаква жена. Мисля, че името й беше Лейни. Чувствала се много неловко.
— Не се тревожи, довечера няма да е там. Тя просто ми е приятелка и спеше в стаята за гости. Но за протокола, мога да каня когото си искам да нощува вкъщи, защото това си е моят дом. И ти си свободна да правиш същото у вас.
— Освен това съм свободна да отида при съдията и да заявя, че излагаш дъщеря ни на контакти с наркомани.
Дълбоко си поех дъх и отговорих колкото можех по-спокойно.
— Откъде знаеш на какви контакти излагам Хейли?
— Дъщеря ти не е глупава и има идеален слух. Повтори ми част от разговорите ви и лесно се досетих, че твоята… приятелка е от рехабилитационния център.
— И значи това е престъпление? Да контактувам с хора от рехабилитационния център, така ли?
— Не е престъпление, Майкъл. Просто не смятам, че за Хейли е добре да бъде изложена на контакти с всевъзможни наркозависими, докато е при теб.
— Сега пък станаха всевъзможни. Предполагам, че онзи наркозависим, от когото най-много те е страх, съм аз.
— Е, щом сам се разпознаваш като…
За малко да изгубя самообладание, но поех малко свеж морски въздух и се овладях. Когато заговорих, бях спокоен. Знаех, че гневният изблик само ще ми навреди по-късно, когато дойде време за преразглеждане на постановлението за родителските права.