— Казвам ти, Уолтър, това няма значение.
— За мен има. Каквото и да е мнението ти, трябва да го знам.
Смилих се над него и вдигнах ръце в знак, че се предавам.
— Добре тогава, ще ти кажа какво мисля, Уолтър. Проучих делото отпред назад и отзад напред. Прочетох всички материали поне по два пъти, а повечето и по три. Тъкмо се връщам от вилата на плажа, където са се случили тези злощастни събития, тъй че съм запознат с географията на убийството. След всичко това виждам съвсем реална възможност да си невинен по тези обвинения. Това означава ли, че вярвам в невинността ти? Не, Уолтър, не означава. Съжалявам, обаче много отдавна се занимавам с тази работа и истината е, че не съм виждал много невинни клиенти. Затова най-доброто, което мога да ти кажа, е, че не знам. Ако това не ти е достатъчно, сигурен съм, че лесно ще си намериш адвокат, който да ти казва точно каквото искаш да чуеш, независимо дали го вярва.
Отпуснах се на стола си в очакване на неговия отговор. Той сплете пръсти на масата, докато осмисляше думите ми. Накрая кимна.
— Да, разбирам, че не мога да искам повече.
Постарах се да не забележи, че въздишам от облекчение. Делото продължаваше да е мое. Засега.
— Но знаеш ли в какво съм убеден, Уолтър?
— В какво?
— Че криеш нещо от мен.
— За какво говориш?
— Има нещо в това дело, което не знам и което ти не споделяш с мен.
— Нямам представа за какво говориш.
— Прекалено си самоуверен, Уолтър. Като че ли знаеш, че ще спечелиш.
— Наистина ще спечеля. Защото съм невинен.
— Не е достатъчно да си невинен. Понякога осъждат и невинни и дълбоко в душата си всеки го знае. Тъкмо затова никога не съм срещал напълно невинен човек, който да не се страхува. Да не се страхува, че системата няма да сработи, че тя е създадена да намира виновните за виновни, а не невинните за невинни. Ето какво пропускаш, Уолтър. Ти не се страхуваш.
— Не знам за какво говориш. Защо да ме е страх?
Вперих очи в него, опитвах се да проникна в мислите му. Бях сигурен, че инстинктът не ме лъже. Имаше нещо, което не знаех, нещо, което бях пропуснал да забележа в материалите по делото или което Винсънт бе носил в главата си, вместо в папките. Каквото и да беше, Елиът все още не искаше да го сподели с мен.
Засега нямаше проблем. Понякога е по-лесно да не знаеш нещо, което знае клиентът ти, защото щом изпуснеш духа от бутилката, не можеш да го върнеш обратно.
— Добре, Уолтър — казах. — Пак ще се върнем на този въпрос. А сега на работа.
И без да изчакам отговор, отворих папката на защитата и прегледах бележките, които си бях водил върху вътрешната страна на корицата.
— Мисля, че сме готови със свидетелите и стратегията, що се отнася до аргументите на обвинението. Обаче в делото не намерих последователна стратегия за твоята защита.
— Какво искаш да кажеш? Джери ме уверяваше, че сме готови.
— Може и да не сме, Уолтър. Знам, че не искаш да го видиш и чуеш, обаче ето какво открих в делото.
И плъзнах двете страници по полираната маса към него.
— Какво е това?
— Искане за отлагане. Джери го е съставил, но така и не го е подал. Обаче е ясно, че е искал да отложи процеса. Отпечатал го е в понеделник, само няколко часа преди да го убият.
Елиът поклати глава и побутна документа обратно към мен.
— Не, ние разговаряхме за това и той се съгласи с мен да започнем по график.
— В понеделник ли беше това?
— Да, в понеделник. Когато за последен път се чух с него.
Кимнах. Това отговаряше на един от въпросите ми. Винсънт пазеше отделни счетоводни документи за всяко дело и бях забелязал, че в деня на убийството е таксувал един час на Елиът.
— В кантората му ли проведохте този разговор, или в твоя офис?
— Разговаряхме по телефона. В понеделник следобед. Той ми беше оставил съобщение на телефонния секретар и аз му позвъних. Нина може да ти даде точния час, ако ти е нужен.
— Тук пише, че е било в три часа. За отлагането на процеса ли разговаряхте?
— Да, обаче аз му казах, че не искам да го отлагам.
Винсънт беше таксувал един час. Зачудих се колко време са спорили с Елиът за отлагането.
— Защо искаше да отложи процеса? — попитах.
— Просто имаше нужда от още време за подготовка и може би от още пари. Аз му заявих, че сме готови, както го заявявам и на теб. Готови сме!
Подсмихнах се и поклатих глава.
— Само че не ти си адвокатът тук, Уолтър, а аз. И се опитвам да ти обясня, че тук не виждам почти нищо по стратегията на защитата. Мисля, че затова Джери е искал да отложи процеса. Не е имал аргументи.
— Не, всъщност аргументи няма обвинението.
Елиът започваше да ми омръзва с упоритото си настояване да изземва моята роля на адвокат.