— Чакай да ти обясня как стават нещата — въздъхнах уморено. — И ме извини, ако вече знаеш всичко това, Уолтър. Процесът има две части, нали така? Първо започва прокурорът и излага своите аргументи. След като свърши, ние имаме възможност да ги оборим. После идва нашият ред и тогава излагаме своите доказателства и алтернативни теории за престъплението.
— Ясно.
— И след като се запознах с материалите, мога да ти кажа, че Джери Винсънт повече е разчитал на аргументацията на обвинението, отколкото на защитата. Има…
— Как така?
— Искам да кажа, че се е съсредоточил върху обвинението. Има контра свидетели и подробни планове за разпит на всички свидетели, които призове обвинението. Но ми липсва нещо откъм онази част на уравнението, която се пада на защитата. Ние нямаме алиби, алтернативни заподозрени, теории, абсолютно нищо. Поне в папките няма нищо. И точно това имам предвид, като казвам, че нямаме аргументация. Някога обсъждал ли е с теб как възнамерява да развие защитата?
— Не. Тъкмо щяхме да разговаряме за това, но го убиха. Каза ми, че работел по всички тези неща. Каза, че имал сребърния куршум и колкото по-малко знам, толкова по-добре. Щял да ми обясни, когато наближи процесът, но така и не го направи. Нямаше възможност.
Този термин ми беше познат. „Сребърният куршум“ има значението на картата „Излез от затвора и си върви вкъщи“ от играта „Монопол“. Това е свидетел или веществено доказателство, които пазиш в задния си джоб и с които или ще пометеш всички аргументи на обвинението като плочки домино, или решително и окончателно ще посееш основателно съмнение в главата на всеки съдебен заседател. Даже да имаше сребърен куршум, Винсънт не го беше отбелязал в делото. А и щом имаше сребърен куршум, защо в понеделник беше приказвал за отлагане?
— Нямаш ли представа какъв е бил този сребърен куршум? — попитах.
— Само каквото ми е казвал — че открил нещо, което щяло да прати обвинението на кино.
— Това не ми изглежда логично, след като в понеделник е настоявал за отлагане на процеса.
Елиът сви рамене.
— Казах ти, просто искаше още време, за да се подготви. А навярно и да ми вземе още пари. Само че аз му отговорих, че когато снимаме филм, определяме дата и филмът излиза на тази дата, независимо от всичко. Заявих му, че няма да отлагаме процеса.
Кимнах на тази негова мантра — „няма да отлагаме процеса“, — обаче си мислех за изчезналия лаптоп на Винсънт. Дали сребърният куршум беше там? Може би беше записал плана си в компютъра, без да го дублира в папката? Сребърният куршум ли беше станал причина да го убият? Толкова изобличаващо и опасно ли беше това откритие, че някой да го застреля заради него?
Реших да продължа обсъждането с Елиът, докато още е на мое разположение.
— Е, Уолтър, аз нямам сребърен куршум. Но щом Джери го е открил, и аз ще мога. Ще го намеря.
Погледнах си часовника и се опитах да си дам вид, че не ме смущава фактът, че не знам нещо, което несъмнено е разковничето на това дело.
— Добре. Да поговорим за алтернативна теория.
— Какво значи това?
— Това значи, че обвинението има своя теория и ние трябва да имаме наша. Според теорията на прокуратурата ти си бил разстроен от изневярата на жена ти и от това колко ще ти струва да се разведеш с нея.
Затова си отишъл в Малибу и си я убил заедно с любовника й. След това си се избавил от оръжието на убийството по някакъв начин — или си го скрил, или си го хвърлил в океана — и си се обадил в полицията, за да съобщиш, че си открил убитите. Тази теория им дава всичко необходимо. Мотив и възможност. Но в нейна подкрепа те разполагат със следите от изстрел и почти нищо друго. Веществените им доказателства твърдо се опират на тези следи.
— Положителният резултат от анализа е фалшив! — яростно заяви Елиът. — Никога не съм стрелял с каквото и да е оръжие. И Джери ми каза, че щял да доведе най-големия експерт в страната, за да ги опровергае. Някаква жена от колежа „Джон Джей“ в Ню Йорк. Тя щяла да свидетелства, че лабораторията на шерифството не е спазила нужните процедури и затова резултатът от анализа е положителен.
Кимнах. Страстното му отричане ми харесваше. Можеше да се окаже полезно, ако дадеше показания.
— Да, доктор Арсланян наистина ще дойде да свидетелства — потвърдих аз. — Обаче тя не е сребърен куршум, Уолтър. Обвинението ще извади срещу нея собствените си експерти, които ще твърдят точно обратното — че лабораторията се ръководи добре и са спазени всички процедури. В най-добрия случай ще елиминираме следите от изстрел. Прокурорът пак ще може да се позове на мотива и възможността.