— Благодаря. Ваша чест, струва ми се, че моментът е подходящ и прокурорът отново да запознае своя свидетел с наказанието за лъжесвидетелстване.
Този театрален жест беше предназначен за съдебните заседатели. Очаквах да се наложи да продължа с Торънс и да го изкормя с меча, изкован от собствената му лъжа. Но Винсънт стана и помоли съдията да обяви почивка, докато той се консултира със защитата.
Това ми показа, че току-що съм спасил живота на Барнет Удсън.
— Защитата не възразява — казах на Компаниони.
3.
След като съдебните заседатели напуснаха ложата, се върнах на масата на защитата. Съдебният шериф се приближи да сложи белезници на моя клиент и да го върне в килията.
— Това копеле лъже — прошепна ми Удсън. — Не съм убил двама чернокожи. Бяха бели.
Надявах се шерифът да не го е чул.
— Що не вземеш да млъкнеш! — сопнах му се също толкова тихо. — И следващия път, като видиш това копеле в пандиза, трябва да му стиснеш ръката. Заради неговите лъжи прокурорът ще се откаже от смъртното наказание и ще предложи да сключим сделка. Ще дойда да ти кажа каква точно веднага щом я чуя.
— Да бе, ама може аз вече да не искам сделка. Те призоваха за свидетел лъжец бе, човек! Цялото дело отива на кино. Можем да го спечелим, Холър. Не приемай ник’ва сделка.
За миг се вторачих в него. Само преди минути му бях спасил живота, а той искаше още. Смяташе, че има право на това заради нечестната игра на прокуратурата — независимо от вината за убийството на двете момчета, което току-що беше признал пред мен.
— Не ставай алчен, Барнет — скастрих го. — Ще дойда да ти съобщя новината веднага щом я науча.
Шерифът го поведе през стоманената врата към килиите непосредствено до съдебната зала. Проследих го с поглед. Не се заблуждавах за Барнет Удсън. Не му бях задавал въпроса директно, обаче знаех, че е убил онези две уестудски момчета. Това не беше мой проблем. Моята работа се свеждаше до проверката на прокурорските доказателства срещу него и до това да приложа най-добрите си умения — така действаше системата. Бях го направил и бях получил меча. Сега щях да го използвам, за да подобря положението на Удсън съществено, но мечтата му да го оправдаят въпреки онези два почернели във водата трупа, които му тежаха на съвестта, нямаше да се сбъдне. Той може и да не го разбираше, но аз, неговият нископлатен и недооценен служебен защитник, бях наясно със ситуацията.
След като залата се опразни, с Винсънт останахме да се гледаме един друг, всеки от своята маса.
— Е? — казах.
Той поклати глава.
— Първо искам категорично да заявя — не знаех, че Торънс лъже.
— Естествено.
— Защо сам да саботирам обвинението по такъв начин?
Махнах с ръка.
— Виж, Джери, не си прави труда. Още преди процеса ти казах, че тоя тип се е ровил в доказателствения материал, който клиентът ми държи в килията си. Логично е. Моят човек не би казал абсолютно нищо на твоя — на един непознат — и го знаеха всички, освен теб.
Винсънт поклати глава.
— Не знаех, Холър. Той сам ни потърси, един от най-добрите ни следователи го проучи и нямаше никакви податки за лъжа, колкото и невероятно да изглежда, че клиентът ти би проговорил пред него.
Изсмях се доста нелюбезно на това изявление.
— Не „проговорил“, Джери. А „признал“. Има известна разлика. И по-добре го разкарайте тоя ваш ценен следовател, защото не си заслужава бюджетната заплата.
— Виж, той ми каза, че онзи не можел да чете, тъй че нямаше как да е научил всичко това от доказателствените материали. Не спомена нищо за снимките.
— Тъкмо затова трябва да си потърсиш нов следовател. И знаеш ли какво, Джери. Обикновено съм много сговорчив за такива неща. Опитвам се да се разбирам с прокуратурата. Обаче честно те предупредих за този тип. Тъй че след почивката ще го призова на свидетелската скамейка и ти само ще седиш и ще гледаш.
Гневният ми изблик до голяма степен беше искрен.
— Това е тактиката на изкормването. Когато приключа с Торънс, не само той ще прилича на глупак. Съдебните заседатели ще видят, че ти или си знаел, че този тип е лъжец, или че си прекалено тъп да го разбереш. И в двата случая няма да изглеждаш много добре в техните очи.
Винсънт невъзмутимо наведе поглед към масата и спокойно се зае да подрежда папките пред себе си. После каза тихо:
— Не искам да продължаваш разпита.
— Добре. Тогава стига си се инатил и ми предложи сделка, която да мога…
— Ще се откажа от смъртното наказание. От двайсет и пет години до живот, без право на предсрочно освобождаване.
Без колебание поклатих глава.
— Това не ми върши работа. Преди да го отведат, Удсън ми каза, че иска да рискува. Точните му думи бяха „Можем да спечелим“. И според мен той е прав.