Всичките му опити да намери разумно решение се проваляха и той усети как гневът му отново се надига. Налагаше се да приложи сила. Разтърка кокалчетата на дясната си ръка. От дългогодишните удари по стълбове върху кожата се бяха образували дебели мазоли, но костите отдолу бяха като мрамор, пукани и заздравявали, докато не се бяха превърнали в плътна маса.
Свали сандалите си и се разтъпка. Краката му бяха твърди и здрави. Е, след малко щеше да види дали още е в състояние да разбие врата без инструменти.
Избра най-слабото място, където една плоскост бе закрепена към основната рамка. Пое дълбоко дъх и се подготви.
Сорхатани стоеше при главната порта на Каракорум. Известно време се беше чудила къде точно да посрещне жената на Угедай. Дали нямаше да изглежда като предизвикателство да я кара да мине през целия град, докато застанат една срещу друга? Не познаваше достатъчно добре Торогене, за да е сигурна. Основният й спомен за нея бе като за грижовна съпруга и майка, която бе запазила спокойствие в дългата нощ, когато Угедай беше нападнат в покоите си. Сорхатани си повтаряше, че не е направила нищо лошо, че не може да бъде укорявана, че се е грижила за хана. И в същото време много добре знаеше, че чувствата на една съпруга към по-младите жени не са от най-рационално естество. Както и да минеше, срещата щеше да е, меко казано, деликатна. Сорхатани се беше подготвила по най-добрия възможен начин. Останалото беше в ръцете на бащата небе и майката земя, както и на самата Торогене.
Кортежът беше впечатляваща гледка — конниците и каруците се бяха проточили почти цяла миля по пътя. Сорхатани беше наредила да отворят градските порти, за да не обиди Торогене, но в същото време се страхуваше, че жената на хана ще мине покрай нея, сякаш тя не съществува. Гледаше нервно как първите редици конници минаха под арката, а след тях изтрополи най-голямата каруца. Теглена от шест вола, тя се движеше бавно и скърцаше толкова силно, че се чуваше надалеч. Жената на хана седеше под балдахин от четири брезови кола, поддържащи копринен покрив. Завесите бяха вдигнати и Сорхатани се напрегна, когато видя прибиращата се при съпруга си Торогене. Усети как тя я търси с очи — а когато погледът й се спря върху нея, Торогене сякаш бе очарована. Сорхатани знаеше какво вижда — стройна и красива жена в дзинска дреха от зелена коприна, с коса, прибрана със сребърна шнола с размерите на мъжка длан.
Колата спря само на няколко крачки от нея. Положението беше сложно и през изминалите дни Сорхатани не бе успяла да намери решение. Разбира се, Торогене беше жената на хана. При последната им среща тя стоеше по-високо от Сорхатани. Оттогава обаче Сорхатани бе получила всичките титли и цялата власт на съпруга си. В късата история на държавата нямаше подобен прецедент. Определено никоя друга жена не беше имала правото да поведе туман, ако реши да го направи. Това бе израз на уважение на хана към саможертвата на съпруга й.
Сорхатани пое дълбоко и бавно дъх, когато видя как Торогене се премества до ръба на колата и протяга ръка, за да й помогнат да слезе. Беше на години и вече бе побеляла, но макар да бе жена на хана, би трябвало да се поклони на Толуй, ако той стоеше на мястото на Сорхатани. И би трябвало да заговори първа. Сорхатани не знаеше какво ще направи Торогене, но нямаше намерение да си създава враг в лицето на тази жена.
Моментът за вземане на решение изтичаше, но изведнъж вниманието и на двете беше отвлечено от звука на тичащи стъпки. Сорхатани и Торогене се обърнаха едновременно към Яо Шъ, който тъкмо минаваше през портата. Лицето му бе сковано от гняв, очите му проблясваха. Сорхатани зърна за миг окървавените му кокалчета, но той скри ръце зад гърба си и направи дълбок официален поклон пред жената на хана, за да я приветства с добре дошла.
Може би това беше пример от негова страна? Сорхатани загърби своето новопоявило се достойнство и когато Торогене се обърна към нея, също се поклони дълбоко и когато се изправи, каза:
— Добре дошла, господарке. Ханът е на път да оздравее и се нуждае от теб повече от всякога.
Торогене едва забележимо се отпусна, намекът за напрежение в стойката й изчезна. Яо Шъ ги гледаше с очакване. По-възрастната жена се усмихна и съветникът се вбеси, когато видя как Сорхатани имитира изражението й.