Имаше руса брада и носеше косата си спусната до раменете. Златната корона сияеше на главата му, под нея блестяха две светлосини очи. Когато погледът му мина върху тях, Йозеф Ландау и Конрад фон Тюринген направиха внимателно премерени поклони. Крал Бела отчете присъствието им със съвсем леко кимване, след което зае мястото си на трона, украсен в златно и синьо като стените. Връчиха му церемониалните регалии на кралството му, сред които и голям златен жезъл, и кралят удари три пъти по пода с него. Сенешалът се дръпна назад, а някакъв също толкова пищно облечен придворен пристъпи напред и се обърна към тълпата.
— Днес няма да има изслушвания и съд. Кралят каза. Нека онези, които са дошли по такива въпроси, напуснат. Можете да отправите молбите си към съдебния пристав по обед.
Йозеф видя яда и разочарованието по лицата на мнозина мъже и жени, които се изправиха и се обърнаха да си тръгнат. Проявиха достатъчно здрав разум да не позволяват кралят да види реакцията им на волята му. Йозеф можеше да си представи как са плащали подкупи и са чакали да се доберат до това помещение, само за да им бъде наредено да си вървят, без да успеят да кажат нито дума. Видя една млада жена да си тръгва разплакана и се намръщи. Помещението се опразни бързо и накрая останаха десетина-петнайсет мъже, все висши благородници или рицари.
— Призовава се куманският господар Котен — извика сенешалът.
Някои от присъстващите се заспоглеждаха подозрително, но Йозеф забеляза, че Конрад си остава спокоен. Когато погледите им се срещнаха, по-възрастният мъж сви едва забележимо рамене. Това бе единственият отговор, който можеше да даде под погледа на краля.
Вратите в дъното се отвориха и влезе дребен мъж, в много отношения пълна противоположност на краля. За Йозеф кожата на Котен бе тъмна почти като на маврите от Йерусалим. Имаше изпитото лице и жилавото тяло на човек, който никога не е виждал повече храна от нужната му да остане жив — нещо рядко срещано в този двор. Очите му бяха свирепи, а поклонът му приличаше по-скоро на кимване.
Крал Бела стана от трона си и заговори за първи път от пристигането си:
— Ваши благородия, почитаеми рицари, свободни мъже. Татарите пресякоха планините.
Повтори думите на руски и латински, демонстрирайки учеността си.
При тези думи Конрад и Йозеф се прекръстиха, след което Конрад целуна тежкия златен пръстен, който носеше на лявата си ръка. Йозеф знаеше, че в него има мъничко парченце от Честния кръст на Разпятието. Самият той можеше само да мечтае за подобен талисман, който да успокои опънатите му нерви.
Реакцията на Котен беше да наклони глава на една страна и да се изплюе в краката си. Кралят и придворните му замръзнаха и на бузите на Бела се появиха червени петна. Преди той да успее да направи нещо, може би да заповяда на нахалника да излиже собствената си плюнка, Котен заговори:
— Не са татари, твое величество, а монголски воини. Движат се бързо и избиват всичко живо, което се изпречи на пътя им. Ако имаш приятели, кралю, повикай ги веднага. Ще имаш нужда от всички тях.
Очите на краля бяха ледени.
— Дадох убежище на хората ти тук, Котен. На двеста хиляди от твоето племе, от твоите семейства. Пресече планините, за да се спасиш от тези… монголски воини, нали? Тогава не беше облечен така добре, Котен. Беше в дрипи и на косъм от смъртта. Но въпреки това аз те приех. Дадох ти земи и храна от собствената си ръка.
— И в замяна на това взе тялото и кръвта, твое величество — отвърна Котен. — Аз самият бях кръстен в… нашата вяра.
— Това е дарът на Светия Дух, Божия благодат към теб. А светската цена тепърва трябва да се плати, Котен.
Дребният мъж зачака, стиснал юмруци зад гърба си. Йозеф гледаше и слушаше запленен. Беше чувал за масовото преселване на бегълци от Русия, които предпочели да оставят мъртвите си в замръзналите планини, вместо да бъдат настигнати. Разказите им за тази „Златна орда“ на монголите бяха свършили работата на цяла армия. Половината Унгария трепереше пред заплахата и от слуховете за черен дим в планините. Йозеф видя как кокалчетата на Котен побеляха, когато крал Бела продължи:
— Ако трябва да те броя за свой приятел, ще ми е нужен всеки твой воин. Ще им осигуря необходимото оръжие и ще им дам добра супа, за да им е топло, гориво за огньовете им, зоб за конете им, сол за храната им. Ти положи клетва, Котен. Като твой сюзерен ти заповядвам да се изправиш и да посрещнеш врага с мен. Не се бой за хората си. Това е моя земя. Аз ще ги спра тук.