— Поне косата ти е красива — промърмори той с недоволен тон, като разглеждаше сложно заплетените ми коси отзад; несъмнено очакваше всички да му се присмеят на избора.
Не бях ходила в Корон от четири години, но бях слушала доста оплаквания на масата на баща си, за да знам какво да очаквам. Мирнатиус се беше стремил, доколкото е възможно, да направи двора като огледало, в което да се оглежда: естествено, много от най-могъщите благородници на Литвас поддържаха къщи в града и те бяха най-важните, но останалите — придворните и хрантутниците, които бяха там по милост, до един бяха красиви и бляскави. Половината жени бяха с голи рамене и вратове, въпреки че снегът пред прозорците им беше четирийсет сантиметра, а мъжете до един бяха облечени с дрехи от коприна и кадифе, също толкова непрактични за яздене като неговите, без предимството на неговите магически способности, за да ги поддържат в изряден вид или да ги променят по желание. Те се оглеждаха един друг като гладни вълци, за да открият нещо сбъркано, а аз бих съчувствала на всяко момиче, което Мирнатиус би избрал на мое място, за да го хвърли в лапите им, колкото и красиво да е то.
Но среброто от страната на Старик засия и те вече не бяха толкова критични. Когато влязохме, от всички краища на залата ме гледаха с присвити очи, първо се подсмихнаха, после погледнаха пак, после още веднъж, после се изненадаха и не можеха да свалят очи от мен, объркани и озадачени, и забравиха да водят куртоазните си разговори. Някои от мъжете ме гледаха похотливо като змейове и не сваляха поглед от мен, дори когато говореха със самия Мирнатиус. След като четвърти мъж се препъна на царския подиум, защото не можеше да откъсне очи от мен, Мирнатиус озадачено ме изгледа.
— Омагьосваш ли ги? — попита той в един промеждутък между представянията; двама млади и неопитни благородници ожесточено се караха с церемониалмайстора кой да бъде представен пръв.
Не ми се искаше особено да му давам идеи относно средствата, които използвам, за да изглеждам по-красива. Наведох се затворнически към него.
— Майка ми притежаваше достатъчно магия, за да ме дари с три благословии, преди да умре — казах аз и той инстинктивно се наведе, за да ги чуе. — Първата беше ум; втората красота, а третата — глупаците да не виждат нито едното, нито другото.
Лицето му почервеня.
— Моят двор е пълен с глупаци — каза саркастично той. — Следователно тя е объркала реда.
— Дори и да ги омагьосвам — вдигнах рамене аз, — то не е много по-различно от това, което ти правиш. Вещиците винаги губят красотата си накрая, когато силата им започне да запада, нали? Предполагам, че те винаги са били грозни, само че са го прикривали с магия.
— Нищо не прикривам! — опули се той.
Но когато мислеше, че не го гледам, тайно опипваше с пръсти лицето си, сякаш се страхуваше, че някой грозен трол се крие там някъде под маската на собствената му красота. Ако не друго, насочих вниманието му другаде.
— Кой от тези мъже ти е роднина? — попитах аз, за да продължавам да го разсейвам, и той посочи пет-шест братовчеди. Повечето носеха печата на стария цар: едри, с буйни бради и мръсни ботуши, принудени неохотно да се съобразяват с правилата на елегантния двор. Всички бяха по-стари от Мирнатиус, разбира се. Той беше син от втората жена на баща си. Но имаше и един намусен и доста прелестен младеж, който стоеше до лелята на Мирнатиус, стара жена, облечена с тежък брокат, която дремеше до огъня. Той очевидно беше разглезеното дете, което беше родила късно, и ако не беше толкова красив, колкото Мирнатиус, поне следваше примера на своя цар и братовчед в облеклото и беше висок и широкоплещест.
— Женен ли е?
— Илиас ли? Нямам представа — отговори Мирнатиус, но трябва да му се признае, че стана и ме заведе да ме представи на леля си, която бързо поправи нашата неосведоменост.
— Кой е баща ти? — попита ме тя високо. — Ердивилас… Ердивилас кой? Херцогът на Висня? — На това място тя ме изгледа недоверчиво… дори не ерцхерцог?… но след като се позамисли, поклати глава и каза на Мирнатиус: — Много добре, много добре, крайно време беше да се ожениш. Може би сега и този млад мъж ще зарадва старата си майка с една сватба — добави тя и побутна раздразнения Илиас с кокалчетата на покритата си с пръстени ръка.