Магрета спеше. Старото й лице беше набраздено от дълбоки бръчки, а в косите й имаше сребърни кичури. Беше отпуснала ръце в скута си, като никога, сякаш някой й беше отнел плетката. Огънят почти догаряше, но поне сандъкът за дърва беше пълен. Когато добавих още едно дърво до огъня и го разрових, тя промърмори:
— Още е тъмно, поспи си, Иринушка.
Така ми говореше като малка, когато се събуждах рано сутрин и исках да ставам. После се събуди, скара ми се, че стоя близо до огъня и настояваше тя сложи вода за чай и да нареже сиренето и шунката. Никога не ми даваше да се приближавам много до огъня или да рискувам да се порежа с ножа.
Дремех на леглото цяла нощ и гледах на светлината на огъня как се движат куките на Магрета, както правех като дете в малката стая на тавана — студена през зимата, задушна през лятото. Царството на Старик се промъкна в колибата, също както се промъкваше през первазите и под стрехите в къщата на баща ми. Все пак я предпочитах пред царския дворец.
Глава 17
Милата ми царица отново изчезна след вечеря, някъде между кухните и спалнята ми. Вече не се учудвах. А и нямах нищо против. След седем години непрекъснато повтаряне колко важно е да си избера жена и поучително изреждане на множество досадни фактори, които трябва да се имат предвид, всички изкуфели глупаци от съвета се надпреварваха да ме поздравяват, че съм се свързал с момиче без зестрата и политическата стойност, за които толкова бяха настоявали. Не стига това, ами и всички млади глупаци от съвета се надпреварваха да ме поздравяват за невероятната красота на моята бледа безлична булка.
Дори и моят най-изпитан скептик — лорд Рейнолд, на когото уверено бих заложил хиляда жълтици, че ще намери нещо злобно и обидно за всяка моя избраница — се домъкна до трона ми късно вечерта и най-спокойно заяви, че съм направил сполучлив и неочакван избор, а после огледа залата и с изключително умело симулирано безразличие ме попита къде е отишла тя, при което осъзнах с огромно възмущение, че той страстно желае да я погледа още малко.
Това беше достатъчно, за да се почудя дали не ми каза истината за наследената от майка й магия. Да заслепява глупаци с красотата си ми се струваше по-скоро проклятие, отколкото благословия, като се има предвид колко глупаци има сред благородниците, но както самият аз имам достатъчно причини да знам, на майките невинаги може да се разчита да свършат работа, независимо какво се разказва за тях в песните и приказките.
А може и да съм бил прав и благословиите наистина да са били в обратен ред.
Дори и леля ми Фелиция, която съвсем определено не е глупачка — бях установил, че е невъзможно да я объркам, без да използвам огромно количество енергия, — накара Илиас да я дотътри до мен, преди да си тръгне, и каза с примирение:
— Добре, оженил си се като повечето мъже заради красотата, сега извлечи полза от това и се постарай преди да е минала година, да имаме кръщение.
А през това време Илиас, който се опитваше да влезе в леглото ми, още откакто дори не знаеше какво ще прави там — купищата ужасна поезия, която беше струпал на главата ми, нямам сили да опиша — стоеше до нея и едва се сдържаше да не се разреве.
Искаше ми се да се изправя и да изкрещя, че жена ми не само не е божествено красива, а не е дори и интересно грозна; общуването с нея се състоеше в това да изслушвам само обиди, мрачни прогнози и отегчителни наставления, които дори не можех да пренебрегна; и те всички бяха пълни идиоти, щом си представяха, че изобщо бих могъл да се влюбя в такава тъпа, скучна, дръглива вещица. Единствената причина, поради която не се поддадох на изкушението, беше, че щях да се поставя в неудобното положение да обяснявам защо точно съм се оженил за нея. „Защото така ми каза моят демон” едва ли е подходящ отговор, дори и когато имаш корона на главата си. А аз щях да му се противопоставя повече, ако знаех в какво се забърквам.
При нормални обстоятелства, когато приятелят ми поиска закуска, тя обикновено не продължава дълго. Аз само стискам нос и се гмурвам дълбоко, докато писъците затихнат, после прикривам нещата и понякога изпращам кесия за компенсация на съответния адрес. Карал съм му се за това, че подбира неподходящи хора, като благородници и родители на малки деца, с което той неохотно се съобразява, и то само защото не е особено придирчив. Освен когато проявя глупостта да се усмихна окуражително на някоя малка камериерка или строен лакей, дори и посред бял ден, в които случаи неизбежно намирам ококорения им труп в леглото си няколко нощи по-късно. „Защо не се ожени за дъщерята на Улрих?” — как не! Много обича да прави такива неща — допълнително удоволствие му доставя да изненадва горките глупаци, които си мислят, че ги очаква прекрасна нощ и приятна награда на сутринта. Ужасявам се, че един ден Илиас най-после ще прояви предприемчивост и ще си осигури с подкупи достъп до леглото ми. Леля ми няма да е доволна ни най-малко. А що се отнася до дъщерята на Улрих, ако бях оставил съветниците да ме набутат в леглото с нея, тя впоследствие щеше да има много сериозни възражения, дори и да не ги е имала предварително.