После дойде Флек, дрехите й също бяха с цвят на светла слонова кост. Следваше я малко момиченце, елфче. Това беше първото дете, което виждах тук и в моите очи то изглеждаше още по-странно от възрастен елф: беше тънко и ефирно като ледена висулка и почти също толкова прозрачно; тъмносини сенки и вени се виждаха под кожата й, тънък прозрачен слой лед. До нея големите елфи изглеждаха като снежни хълмове, а тя беше само ледена сърцевина, по която снегът още не е полепнал. Гледаше ме с безмълвно любопитство.
— Щедра, това е дъщеря ми, която сега също е твоя зависима — каза тихо Флек и я докосна по рамото, а малкото момиченце старателно ми се поклони. Носеше в ръце малка изящна огърлица, просто украшение, което очевидно не беше пожелало да сложи в кутията с останалото сребро. Наведох се и я докоснах преди другите.
Топла златна светлина блесна по цялата й дължина с минимално усилие от моя страна и детето издаде нежна възторжена въздишка, която ме накара да почувствам магията си много по-силно, отколкото при цялата работа, която бях извършила в съкровищницата долу. Бавно се обърнах към Флек и докоснах купчинката сребро в кутията й. Среброто се превърна в злато със същата бързина и лекота, сякаш бях развила мускулите на дарбата си до нови висоти — сякаш сега бих могла да отида и да превърна трите склада със сребро в злато, без да използвам никакви хитрости. След това превърнах среброто на Цоп и на Шофер; нито един от двамата не се учуди на лекотата, с която го направих. После ги попитах:
— Тук допустимо ли е да казвам благодаря, или е грубо по някакъв начин?
— Милейди, ние няма да откажем нищо, което желаеш да ни дадеш — каза Цоп малко безпомощно, след като те тримата размениха погледи. — Но винаги са ни казвали, че в огрения от слънцето свят простосмъртните си благодарят, за да запълнят празнотата от това, че не са успели да дадат отплата, а ти вече си ни дала толкова много, че ние ще се отплатим, като ти служим до живот: даде ни имена с твоя глас, и ни издигна и напълни ръцете ни със злато. За какво ще бъде твоето благодаря след всичко това?
След това обяснение — макар че не бях разглеждала имената като подарък, който съм им направила — се наложи да се замисля какво щях да имам предвид като им кажа благодаря, освен автоматична любезност; за известно време се затрудних; вече не ми се спеше, но мисълта ми беше притъпена, сякаш някой беше обвил мозъка ми с вълна.
— Онова, което имам предвид — онова, което имаме предвид, като казваме благодаря, е нещо като дълг — отговорих аз и си спомних за дядо ми. — Подаръци и благодарности приемаме от някой, който може да ни ги даде в момента и им отвръщаме, ако ни поискат и ако можем. Има и измами и някои дългове остават неплатени, но други се плащат с лихва като компенсация, а всички ние правим повече за това, че не е трябвало да платим в момента. Затова наистина ви благодаря — добавих аз изведнъж, — благодаря ви, защото рискувахте всичко, за да ми помогнете и дори и да смятате, че отплатата е била добра, аз все още помня рисковете, които поехте, и с радост ще направя за вас повече, ако мога.
Те ме гледаха втренчено. След малко Флек сложи ръка на главата на дъщеря си и каза:
— Милейди, тогава аз ще те помоля, ако не мислиш, че това е повече, отколкото ми дължиш: ще дадеш ли на дъщеря ми истинско име? — Сигурно съм изглеждала толкова озадачена, колкото и бях; Флек сведе очи. — Онзи, който я създаде, не искаше да приеме бремето, когато тя се роди, и я остави без име — каза тихо тя. — И ако отново го помоля сега, той ще се съгласи, но ще получи правото да иска ръката ми в замяна, а аз вече не искам да му я дам.
Не знаех какви са законите в страната на Старик за браковете, но знаех точно какво мисля за мъж, който ще направи дете и ще откаже да го признае за свое: и аз нямаше да го искам.
— Да. Какво трябва да направя? — попитах аз и след като ми обясни, хванах за ръка малкото момиченце и то дойде с мен в далечния край на балкона, а аз се наведох и прошепнах в ухото й:
— Твоето име е Ребека бат Флек. — Помислих си, че то със сигурност ще затрудни всеки елф, който се опита да го отгатне.
Тя засия с цялото си тяло, сякаш някой беше запалил пламък в нея.
— Мамо, мамо, имам име! Имам име! Да ти го кажа ли?
Флек се наведе, вдигна я на ръце, целуна я и каза.