— Панов Мошел живее в четвъртата къща на улица „Варенка” — каза той надменно и хладно, когато го попитах. — Нейно величество иска да вземе заем, така ли? С радост бих могъл да го уредя.
— Заем? Царицата? — казах аз, объркано. Ирина беше казала човек в еврейския квартал и аз си бях представила онези лихвари с техните малки дюкянчета, които разглеждат през малките си кръгли очила сребърния пръстен, който си наследила от майка си, и после ти дават пари за него. Нищожни пари в сравнение ценността, която той има за теб, но тези нищожни пари ти трябват точно сега, защото едно от момичетата, с което си седяла в тъмната стая дълги часове, се е измъкнало да се види с един от онези войници, които са ви освободили, а сега й трябва доктор, който не би дошъл, ако не му се броят сребърни монети, и то посред нощ. Това си представях аз, човек, който дава пари назаем в еврейския квартал. Това не беше човек, с когото някой херцог или царица си имат работа.
На Нолиус му хареса, че не разбирам нещата; аз наистина служех на царицата, но все пак бях глупава стара жена, която мислеше, че светът е съставен от малки неща, а той беше довереният иконом на херцог. Затова сега той се поотпусна, взе си един крусчик и ми обясни, доволен и всезнаещ:
— Не, не, панов Мошел има банка: човек със значително богатство и безупречна репутация. Той уреди получаването на заемите за възстановяване на градската стена след войната с изключителна дискретност. Негова светлост го е приемал тук в къщата осем пъти по бизнес и всеки път е нареждал да бъде обслужван с най-голямо уважение. А Мошел нито веднъж не се е опитал да се възползва от това. Той винаги идва тук пеш, не в каляска; жените от семейството му се обличат семпло; поддържа скромна къща. Никога не е поискал услуга.
Винаги бях мислила, че градската стена е построена от войници, а не с пари, но, естествено, за нея по някакъв начин трябва да се плати; за камъните, за хоросана, за да се изхранват и да се обличат войниците, докато я строят, но дори и да бях мислила по въпроса, сигурно съм си представяла, че парите са идвали от някой трезор, от пълен със злато сандък, какъвто има някой херцог или цар. Не съм си представяла, че парите идват от скромни хора с обикновени дрехи, които не се возят в каляски.
Нолиус се наведе, за да ми покаже ясно, че споделя нещо, което само високопоставен човек като него би могъл да знае:
— Беше му подсказано, че ако приеме християнската вяра, всички врати ще бъдат широко отворени за него. — После Нолиус се облегна, сви рамене и разтвори ръце. — Но той не пожела и Негова светлост остана доволен. Чувал съм го да казва: „Предпочитам да поверя делата си в ръцете на човек, който е задоволен, а не гладен. Своите рискове аз поемам на бойното поле.’' Със сигурност ще го препоръчам, ако Нейно величество желае да извършва някакви финансови операции.
— О, не — казах аз. — Става въпрос за нещо съвсем различно. Женски отношения. Неговата внучка й направи подарък, подарък, който царицата високо цени, и тя иска да отвърне със същото на нейната сватба. Поиска да приготвя подарък.
Нолиус изглеждаше озадачен и погледна Палмира: разбира се, те си мислеха, че съм объркала историята и бяха прави, знаех, че не съм разбрала правилно някаква част. Нека това да е историята. Тя и така беше достатъчно странна.
— Подаръкът й беше даден преди сватбата — прибавих аз, за да опростя нещата.
— Ах! — каза много деликатно Палмира и те и двамата решиха, че в края на краищата повече няма да питат. Нямаше смисъл да връщат старите времена: тогава биха се отнесли грубо към мен, когато се разминаваме по коридорите. Старите времена, когато ние с Ирина живеехме в две студени стаи, малко по-високо в къщата, отколкото се полага на херцогска дъщеря и когато тя би била доволна за всякакъв подарък, който би й изпратила еврейската внучка: предвидливата еврейска внучка е била по-умна от тях и е посяла семето на благодарността, което сега ще даде плод.
— Е, разбира се, трябва да е нещо забележително — каза твърдо Нолиус. — Всеки, който е почел милейди, трябва да бъде подходящо възнаграден, защото иначе онези, които са я пренебрегнали, трябва да бъдат наказани. Не бижута, разбира се, и не пари. Нещо за домакинството й…