— Трябва да поискаме съвет от Едита — каза Палмира. Тя имаше предвид икономката и Нолиус беше много щастлив да я извикат, защото той се беше принизил с идването си и след няколко минути дойде и Едита, пи чай с вишни и ме разпита за царския дворец.
— Прекалено студено е там за стара жена. Такива прозорци навсякъде! Два пъти по-високи от цялата тази стена — казах аз и посочих с ръка — и стената е дълга колкото балната зала, а това е само спалнята. Шест камини горят едновременно, за да ги предпазят от измръзване, и всичко е златно, всичко: прозорците, краката на масите, ваните. Шест жени чистят стаята.
Те всички въздъхнаха от удоволствие и Едита каза на Нолиус:
— Не завиждам на човека, който управлява това домакинство. Да управляваш толкова хора!
Той кимна със сериозен вид, като и двамата, разбира се, умираха от завист, но тъй като самите те не можеха да имат тази трудна работа, се задоволяваха с това да си напомнят един друг, че и те управляват голямо домакинство и за разлика от другите разбират, колко трудно е това.
Но разговорът всъщност не беше глупав: той ни даде на всички възможност да поседнем и да си починем заедно в стая, затоплена от камината зад гърба ми, и беше и за четиримата извинение да седнем и да пием горещ чай, защото иначе щяхме да бъде лоши слуги, които са изоставили работата си. Херцогинята не държеше лоши слуги. Едита отпи още една малка глътка от чая си и ми каза замислено:
— Какво ще кажеш за онази покривка за маса, скъпа Магрета? Спомняш ли си, подарък за сватбата на болярската дъщеря, която после не се състоя? Беше толкова изящна изработка.
Спомнях си я, много добре си я спомнях. Този болярин се беше сражавал за херцога, затова херцогът искаше да се направи хубав подарък. А всички други имаха толкова работа, колкото можеха да свършат, херцогинята и нейните жени, а аз през годините малко по малко бях намалила темпа и предпазливо си щадях ръцете, докато Ирина растеше; бях казала, ох, аз имам да шия целия й чеиз и правех нещата, които Едита ми пращаше малко по-бавно, отколкото искаше. Но Ирина тази година беше станала на четиринайсет, затова те бяха качили кошниците с копринена вълна в нашите малки стаички и Едита усмихнато беше казала, че е време Ирина да се научи на изящно ръкоделие; бих могла да я уча. И трябва да бъде готова до месец, скъпа Магрета.
И така накрая тя ми беше дала всичката работа, която се бях опитала да си спестя. Изпредох коприната сама, очите и пръстите ме боляха, защото работех до полунощ, докато моето момиче спеше, защото вече се виждаше, че няма да е красавица с това тънко бледо лице и остър нос и се страхувах да не погрознее повече, ако се взира в ръкоделието до огъня и не спи достатъчно. Тя няма да се ожени добре, мислех си тогава, но може би ще се намери къща за нея; може би някой по-възрастен мъж, който няма да я безпокои много, спалнята й няма да е на тавана, а ще бъде господарка там. И ще има и ъгъл, в който аз да се свия до люлката, ако се роди дете, и ще плета само малки неща.
Бях изпрела коприната и я бях изплела с най-фините куки с лозите и цветята от херцогския герб, за да може на всеки празник, когато я постелят на масата, да се сещат за покровителя си, който им беше засвидетелствал своето благоразположение. И после, да, после, сватбата не се състоя; вместо нея беше дошла треската. Болярската дъщеря умря преди сватбата, момчето се ожени за някакво не толкова високопоставено момиче, а всичките ми часове и болка бяха увити в хартия и прибрани в долапите на херцогинята за момента, в който отново ще се наложи да прави подарък.
— Благодаря ти, Едита, ако можеш да се лишиш от нея — казах аз. Това беше добронамерен жест, както и извинение, защото не беше проявила благоразумието да ми помогне малко тогава, и така да я направи нашата обща работа. Затова следващия път, когато херцогинята иска да направи забележителен подарък, тя няма да има покривка за маса, опакована в хартия, която да извади от долапа, и Едита ще трябва да осигури подарък, без да има на разположение чифт свободни ръце там горе. А сега Ирина трябваше да направи подарък — подарък, който й беше нужен, защото се бях грижила за външността й достатъчно, че баща й да не я остави да стане чифт свободни ръце за жените на братята си; баща й беше поставил корона на нейната блестяща тъмна коса, която аз бях ресала, и я беше дал за жена на един демон.