— Да, разбира се, след всичкия труд, който вложи в нея — каза Едита, вече по-спокойна, след като бях приела извинението й; те всички ми се усмихваха с облекчение, защото аз бях твърде стара да танцувам с тях и да бъда надменна, каквато би трябвало да бъда, след като моята господарка беше царица, и няма да искам много от тях за старите дългове, които имаха да изплащат; много трудно беше да ги събера. И, ох, как исках да се промъкна горе по стълбите в нашите малки стаи, да сложа твърдия си стол близо до малката камина и да затворя вратата. Но беше твърде късно.
Изпихме си чая и тя донесе покривката. А Нолиус нарисува карта на улиците, където беше къщата, и аз ги занесох горе. Херцогът беше на балкона с Ирина. Лицата им, обърнати едно към друго, приличаха на тъмни сенки на фона на сивото небе като плетка с огледален мотив; тя беше висока, както и той, и имаше неговия нос. Аз наведох глава и чаках в един ъгъл няколко минути, докато той излезе.
— Благодаря ти, Магра — каза разсеяно тя, когато влезе вътре и видя опакованата в хартия покривка на леглото. Тя взе кутията си за бижута и я отвори: на дъното й имаше тежка сребърна верига и дванайсет дебели свещи от чист бял восък; тя постави покривката върху тях. Докосна я с пръсти, но всъщност не я виждаше; не мислеше за покривки, и конци, и за времето, което ги беше съединило. Не й се налагаше. Аз я бях оставила да спи, за да може вместо това сега да мисли за корони и демони, което й се налагаше, защото иначе щеше да умре.
Тя затвори кутията, точно когато царят влезе в стаята, следван от група слуги: беше дошъл да се преоблече. Погледна студено Ирина.
— Нямаш ли нещо друго да облечеш? — попита той, хвърли се на един стол и протегна крака един след друг; слугите събуха ботушите му, а после той застана в средата на стаята, докато те се суетяха около него и свалиха палтото му, колана, ризата, панталоните, всичко.
— Имаш тази синя рокля — прошепнах на Ирина за роклята, която й шиех. Беше зарязана в суматохата преди сватбата: не можеше да бъде довършена навреме, за да влезе в сандъка й, а и не беше достатъчно величествена за царица; шиех й я да я носи на масата на баща си, да подчертае дебелата плитка и да придаде малко цвят на лицето й. Но после сандъкът й беше натоварен на шейната и тя отпътува с царя, а аз останах сама в студените стаи. И знаех, че скоро ще сложат при мен в тези стаи други камериерки, но се надявах поне, че ще ми позволят да остана там, затова извадих синята рокля и я довърших — шиех, докато ме заболяха очите, като мислех да я направя за херцогинята, нещо, което ще държа долу и ще дам на Палмира, където херцогинята ще я види и се надявах, че ще хареса роклята достатъчно, че да ме задържи да шия за нея. Затова беше завършена.
Ирина ми кимна. Не отидох сама да я донеса. Излязох, намерих друга камериерка и й казах да отиде и да донесе роклята от склада, а тя го изпълни, защото бях достатъчно важна, за да пия чай с Палмира, Нолиус и Едита. Върнах се вътре, а Ирина отново стоеше на балкона и се взираше в гората, докато царят стоеше гол до огъня и отхвърляше дрехите, ризите и жилетките от кутиите, наредени в стаята като малка крепост. Никой от нас нямаше значение, разбира се, но работата не беше в това, че сме слуги: дори Галина и херцогът не биха стояли безкрайно дълго голи пред огледалото, докато подбират сред всички ризи от гардероба си, сякаш вътре в себе си не се срамуват от голотата си и не е нужно да се покрият. Но царят стоеше там, сякаш би могъл да излезе от стаята така пред очите на всички, без да се облече с нещо; сякаш се занимаваше с облеклото си за удоволствието от неговата красота и ако нищо не го задоволяваше, той нямаше да се безпокои и щеше да постави всеки друг в неудобното положение да се чуди накъде да гледа или да се преструва, че той не е гол.
Разтворих за Ирина един параван в ъгъла на стаята, за да се скрие зад него, после момичето донесе синята рокля и й помогнахме да се облече. Когато бяхме готови, сгънахме паравана, а царят най-накрая беше облечен, или донякъде облечен: носеше дреха от червено кадифе, червена жилетка със сребърна бродерия и в момента му обуваха елегантни обувки, украсени по шевовете със светещи червени скъпоценни камъни. Той изгледа Ирина с хладно неодобрение.
— Излезте — каза той на всички нас и аз също трябваше да изляза. Погледнах към нея за миг от вратата, но тя не беше изплашена; гледаше го спокойно, моето смело, твърдо момиче, и лицето й не изразяваше нищо.
След малко двамата излязоха от стаята и роклята вече не беше същата; беше по-широка и с повече набор, синьото се преливаше от наситен дълбок цвят в талията до светлосиво към подгъва, отдолу се показваше водопад от фусти, а от краищата им трептяха червени скъпоценни камъни, които не аз бях зашила там. Тя носеше в ръце кутията за бижута, а дългите ръкави бяха станали тънки като летен воал и по тях имаше червени скъпоценни камъни във виещи се линии, сякаш той я бе поръсил с капки кръв, които бяха изтекли от неговата червена дреха. Стиснах ръцете си една в друга и сведох поглед, докато минаваха, за да не виждам. Бях изработила роклята така, както бях изработила покривката, с болка и дълга работа, и знаех колко много от двете беше вложено в тях. Затова знаех колко много би струвала тази рокля, в която той е беше облякъл, и не исках да мисля как е била платена.