Когато каза това, знаех, че не лъже. Всички ние го знаехме. Мирием пак се вдигна на крака. Престана да дърпа ръката му, която я държеше за китката.
— Ванда — каза тя и това значеше, че трябва да пуснем Старик.
Но Ванда погледна Мирием и каза:
— Не. — И това беше не-то, което каза на баща ни в нашата къща, когато той искаше да я убие.
В онзи ден аз не исках да му кажа не. Никога преди това не му бях казвал не, защото знаех, че ще ни бие, макар че той и без това ни биеше, но знаех, че ще ни бие още повече, ако кажем не. Не си и бях помислил да му кажа не, каквото и да направи, защото винаги може да направи нещо още по-лошо. И когато Ванда му каза не, и аз казах не, но не защото наистина бях решил да кажа не, просто го казах. Но сега си мисля, че го казах, защото нямаше какво по-лошо да ми направи от това да удря Ванда с ръжена едно след друго и да я убие, докато аз седя там и гледам. Ако щеше да направи това, после и аз можеше да съм мъртъв, а това нямаше да е толкова лошо, колкото само да стоя и да гледам.
Сега Ванда казваше не, защото нямаше какво по-лошо Старик да й направи от това да вземе Мирием. Не бях сигурен, че и аз така мислех, но после си помислих, че не мога да пусна, без да накарам панова Манделщам и панов Манделщам и те да пуснат ръце, защото техните ръце бяха зад мен. А да съм мъртъв нямаше да е толкова лошо, колкото да трябва да погледна панова Манделщам, след като й бях причинил това.
Но Старик не лъжеше. То не беше както с Па, сега нямаше Сергей, който да влезе и да е по-силен от него и да го бутне в огъня. Сергей вече помагаше с всички сили, но никой от нас не беше толкова силен, колкото Старик. Значи всички щяхме да умрем. Нямаше какво друго да направим, освен да го пуснем. А ние нямаше да го пуснем.
А тогава един дрезгав, ужасен, пиянски глас каза:
— Сребърна верига, за да го вържем, огнен кръг, за да угасим силата му. — Около нас горяха дванайсет големи свещи. Огледах се и видях, че царят се е изправил: царицата беше наредила свещите в голям кръг, докато ние се опитвахме да задържим Старик, а после беше отишла при царя и му беше помогнала да излезе от огнището. Тя го държеше изправен и той беше изрекъл тези думи през разбитата си уста, въпреки че те излизаха през червени мехурчета кръв. Той сочеше с ръка: ръката му трепереше, пръстите му бяха ужасно препънати, а всички свещи избухнаха във високи горещи пламъци, по-високи от самите свещи.
Вътре във веригата Старик се давеше, доспехите от лед около него се пропукаха и големи парчета падаха на земята. Той целият побеля. Тогава царят се изсмя високо, само че не се смееше царят, а Чернобог, чудовището. Това беше страшен звук, като пращящ огън, после той направи една стъпка от огнището, а когато направи това, няколко от прегънатите му пръсти се изправиха. Когато направи още една крачка, рамото му, което беше силно изкривено, се върна на мястото си, а носът, който беше счупен, също се оправи, и малко по малко, докато се приближаваше, той целият се възстановяваше, докато накрая лицето му стана идеално и дори скъсаната червена дреха стана гладка и суха. Но нещо в него не беше както трябва, нищо в него не беше както трябва, и идваше към нас.
Той вдигна ръка, размаха я във въздуха, веригата изскочи от ръцете на Ванда и Сергей и здраво се уви около Старик, като притисна ръцете му към тялото. Мирием измъкна ръката си от неговата и отскочи встрани, а после всички ние се дръпнахме, колкото можехме по-бързо, за да избягаме от Чернобог. Но той не ни обърна никакво внимание. Канеше се да застане пред Старик и да му се усмихва. Последната брънка на веригата от лявата страна се разтвори като челюст и се затвори в брънка от другата страна, а последната брънка на веригата от дясната страна се свърза с брънка от същата страна, и тя все повече и повече се стягаше около него.
— Хванах те, хванах те — тананикаше си Чернобог. Той вдигна ръка и докосна лицето на Старик с един пръст, после го прокара по бузата до гърлото му. Във въздуха се вдигна пара, а Старик стисна зъби и го болеше. Чернобог притвори очи и тихо изпращя, радостен звук, само че радостен за нещо ужасно. Искаше ми се пак да имам восък в ушите, но не знаех къде беше той. Здраво стисках ръката на Ванда, Сергей стоеше пред нас, а Мирием, майка й и баща й също се държаха един за друг