— Но тя трябва да е разкошна — казах аз. — Иначе няма да свърши работа: виждаш той как се облича! Не допуска тя да не е на същото ниво.
И така Палмира ми даде рокля от ярък смарагдовозелен брокат и резедава коприна, плътно покрита със сребърна бродерия, за която трябваше да извикам една млада камериерка да ми я пренесе до стаята, с малки топчета смарагд по нея: не толкова скъпи, колкото рубините, но роклята беше обсипана с тях и блестеше на светлината. Галина я беше носила като момиче, преди първия си брак. Сега й беше много малка, но се пазеше за някоя дъщеря или снаха. Не за заварена дъщеря, но щеше да стане за Ирина без много работа. Трябваше само малко да се стесни в бюста. Вече почти свършвах с корсажа, когато тя влезе в стаята, а лицето й беше бледо и безизразно над светещите кървави рубинени капки.
Царят отиде до камината, щракна с пръсти на току-що събудилите се слуги да му донесат топло вино и застана с вдигнати ръце, докато му свалят червената кадифена дреха, сякаш нищо особено не се беше случило. Аз отидох и се опитах да хвана тънките ръчички на моето момиче, но тя не ми даваше да ги видя, нито разгърна пелерината си. Все пак я хванах за ръцете, довлякох я до моя стол и я сложих да седне. Тя не беше студена и не трепереше. Но беше вцепенена като снежно поле, косата й излъчваше силна миризма на дим, а когато седна, видях, че има кръв по синята рокля, истинска кръв, засъхнала и тъмна, имаше кръв и по дланите й и под ноктите й, сякаш с тази рокля беше заклала някакво животно. Погалих я по главата.
— Ще приготвя ваната — прошепнах й тихо. — Ще ти измия косата.
Тя не отговори, затова изпратих слугите да донесат ваната и студена вода, за да изпера роклята.
Царят вече беше по риза и пиеше вино, докато отново затоплиха леглото му. Когато му донесоха ваната и тя беше готова, той влезе вътре и завесите бяха спуснати. Освободих всички други слуги и махнах короната от косата на Ирина — тя трепна и протегна ръка към нея, но само погледна към леглото да види, че той е заспал, и чак тогава ми позволи да я взема. Огърлицата й я нямаше и не я попитах какво се е случило с нея.
Първо й измих ръцете в легена. Тъмно беше, затова водата изглеждаше мръсна и мътна, не червена. Взех легена и отидох, треперейки, до балкона да излея водата на най-далечните камъни долу. Войниците на херцога тренираха на площада. Нямаше да им направи впечатление, че по камъните, има малко повече кръв. Съблякох синята рокля от нея и я оставих да кисне в студена вода в легена. Петната не бяха много стари; щяха да излязат.
После помогнах на Ирина да влезе във ваната и там измих косата й със суха митра, която бях отишла да взема от килера в старата ни стая; разнесе се аромат на благовонни клонки и листа и когато я измих три пъти, помирисах косата й и тя миришеше само на митра, а не на дим. Извадих я от ваната, изсуших я с кърпа и я сложих да седне до камината, докато реша косата й. Огънят отслабваше, но не сложих още дърва, защото в стаята вече не беше студено. Тя седна на стола и очите й започнаха да се затварят. Пеех й, докато решех косата й, и когато сресах и последния кичур от начало до край, тя сложи глава на страничната облегалка и заспа на стола.
Кръвта беше излязла от синята рокля. Извадих я, изцедих я и пак изхвърлих водата през балкона. Но този път, когато се показах навън, не беше студено. Топъл въздух ме лъхна в лицето и усетих свежата миризма на дървета и земя, мириса на пролетта, който почти бях забравила, защото толкова отдавна не беше идвала. Стоях там с легена, който беше пълен с червена вода и вдишвах пролетния въздух, без да мисля, докато ръцете ми започнаха да треперят; легенът беше твърде тежък, за да го държа в ръце дълго време. Успях да го облегна на каменния парапет, излях го и се върнах вътре. Не затворих вратите, а оставих пролетта да влезе в стаята. Моето момиче, моето смело момиче беше направило това. Тя ни беше върнала пролетта. И се беше върнала, беше се върнала, което за мен струваше колкото всичката пролет на света и повече.
Търках синята рокля, докато и последното петно се махна. Внимавах, разбира се, но рубините бяха здраво зашити, и не се откъснаха. Прострях роклята на един стол и я оставих навън да съхне; по-късно щях да я дам на Палмира и тя никога нямаше да узнае за петната. Когато се обърнах и влязох вътре, Ирина седеше до стола, държеше кърпата около тялото си и гледаше през прозореца; косата й се спускаше около нея и вече беше почти суха. Навън ставаше светло, слънцето изгряваше и тя излезе на балкона боса. За малко да кажа: Ще изстинеш, душенка, но задържах думите в устата си и преместих стола, за да й направя място до парапета. Застанах до нея и я прегърнах, за да топля слабото й тяло. Шумът от ято птици и други животни достигаше от далечината и се приближаваше с всеки миг, идваше все по-близо и по-близо, докато накрая беше около нас; виждах как катеричките скачат като сенки от дърво на дърво в градината под нас за още един момент и след това слънчевите лъчи огряха листата, свежите нови листа, после Ирина, и аз, и пойните птички гледахме как слънцето се издига над земята и огрява зелени, а не снежни поля.