Ентрери посочи четирите точици, които се движеха в откритото поле под тях.
— Можем да ги заловим преди да са достигнали планината — обърна се той към Сидни.
После отиде при Йердан и Кати-Бри и грубо завърза ръцете й зад гърба.
— Ако се опиташ да извикаш, ще видиш как приятелите ти умират — студено каза той. — После ще дойде и твоят ред и мога да те уверя, че краят ти няма да бъде никак приятен.
Кати-Бри си придаде най-уплашеното изражение, на което бе способна — Ентрери не биваше да узнава колко кухо бе прозвучала заплахата му в нейните уши. Момичето вече бе превъзмогнало онзи неистов ужас, който Ентрери й бе вдъхнал в Десетте града, когато се видяха за първи път. В крайна сметка, въпреки инстинктивното отвращение, което предизвикваше у нея, безстрастният убиец си оставаше обикновен човек.
Ентрери посочи стръмната долина от другата страна на полето, в което се намираха джуджето и останалите.
— Ще мина през дефилето, за да ги пресрещна — обясни той на Сидни. — Ти и чудовището ще продължите напред и ще им затворите пътя за отстъпление.
— Ами аз? — намеси се Йердан.
— Ти оставаш с момичето — разсеяно му нареди Ентрери, сякаш говореше на слугата си.
После се обърна и тръгна напред — нямаше намерение да търпи никакви възражения.
Сидни, която още чакаше Бок, дори не го погледна. Нямаше време за подобни дребнави караници и сметна, че ако Йердан сам не може да се защити, значи не си струва да се намесва заради него.
— Трябва да направиш нещо! — прошепна му Кати-Бри. — Сега! Направи го заради себе си, не заради мен.
Йердан я погледна, не толкова ядосан, колкото заинтригуван — готов бе да се вслуша във всеки съвет, който би му помогнал да излезе от унизителното положение, в което се намираше.
— Магьосницата вече дори не се опитва да прикрие презрението си към теб, лусканецо — продължи Кати-Бри. — Тя вече те замени с палача и сега нищо не може да им попречи да се съюзят срещу теб. Дошъл е моментът да действаш, последната ти възможност, освен ако не греша жестоко. Дойде време да покажеш на магьосницата с кого си има работа, лускански войнико!
Йердан неспокойно се огледа наоколо. Въпреки че очакваше подобни игрички от момичето, не можеше да отрече, че думите й бяха верни, а преценката — точна.
Гордостта му надделя. Той повали Кати-Бри на земята, профуча покрай Сидни и се втурна след Ентрери.
— Къде отиваш? — извика Сидни, но Йердан вече нямаше време за празни приказки.
Изненадана и объркана, младата магьосница се обърна, за да види какво става с пленницата. Кати-Бри, която очакваше нещо подобно, стенеше и се превиваше от болка върху острите камъни, макар в действителност да бе успяла да се извърне навреме и ударът на Йердан почти не я бе докоснал. С напълно съзнателни и внимателно преценени движения, които отстрани изглеждаха като болезнени конвулсии, тя успя да промуши ръце под краката си и да ги сложи пред себе си.
Видът на гърчещото се тяло на момичето успокои Сидни и тя насочи цялото си внимание към двамата си спътници. Ентрери вече бе чул стъпките на Йердан и сега го очакваше, здраво стиснал камата и сабята си.
— Наредено ти бе да останеш с момичето! — изсъска той.
— Не дойдох на това пътешествие, за да пазя твоята пленница! — отвърна Йердан и извади оръжието си.
Лицето на палача се разкриви от зла усмивка.
— Връщай се! — нареди той за последен път, макар да знаеше (и да се радваше), че гордият войник няма да си тръгне.
Йердан направи още една крачка към него.
Ентрери вдигна сабята си.
Ала войникът бе кален в не една битка и ако убиецът бе очаквал да го довърши лесно, сега бързо разбра, че противникът му няма да се даде току-така. Йердан успя да отбие удара на неприятеля си и на свой ред замахна.
Още от самото начало Ентрери дори не се опитваше да прикрие презрението, което изпитваше към Йердан, и Сидни, която прекрасно познаваше гордия нрав на войника, отдавна очакваше нещо подобно. Не се тревожеше, че някой от двамата (най-вероятно Йердан) сигурно ще загине, но нямаше намерение да търпи поведение, което застрашаваше успеха на нейната задача. Ентрери и Йердан можеха да разрешат спора помежду си и след като тя заловеше елфа.
— Иди при тях и сложи край на този бой! — нареди тя на чудовището, което току-що се бе завърнало.