И тогава Кати-Бри скочи.
Успя да надене въжето, което все още стягаше китките й, около дънера на дървото и докато политаше надолу, можеше само да се надява, че силата на падащото й тяло ще бъде достатъчна, за да го изкорени.
Безмозъчната твар се хвърли след жертвата си, без изобщо да подозира какво целѝ момичето. Дори когато дървото падна на земята, а преплетените му корени, които през годините бяха обхванали целия склон, се показаха и разместиха земята наоколо, чудовището не разбра каква опасност го грози. Огромните камъни, които сега вече нищо не задържаше, полетяха надолу, но дори и тогава Бок нито за миг не отклони очи от жертвата — наредено му бе да я залови и той трябваше да изпълни заповедта.
Кати-Бри се претърколи до подножието на хълма, но даже не се опита да се изправи, а запълзя напред въпреки мъчителната болка — на всяка цена трябваше да се отдалечи колкото се може повече от хълма и падащите камъни. Само благодарение на огромната сила на волята си успя да се добере до дънера на един голям дъб и докато се скриваше зад него, се обърна назад и погледна към хълма.
Точно навреме, за да види как една огромна купчина камъни погребва чудовището.
18
Тайната на Стражев дол
— Стражев дол! — тържествено заяви Бруенор.
Четиримата приятели стояха на ръба на една висока скала и се взираха надолу. Далече под тях се простираше дълбока котловина, осеяна с остри скали.
— Как изобщо ще слезем там? — ахна Риджис.
Скалите на клисурата изглеждаха абсолютно гладки, сякаш някой нарочно бе издълбал планината, така че никой да не може да проникне там.
Всъщност път имаше и Бруенор, който отново си бе възвърнал спомените от младостта, го познаваше прекрасно. Той поведе своите приятели по източния ръб на скалата и им показа върховете на трите най-близки планини.
— Това е Четвъртият връх — обясни той. — Нарича се така, защото се намира малко встрани от останалите три.
— „Три върха в един пред тебе ще се слеят“ — издекламира той стихче от песничката, която всички джуджета от Митрал Хол научаваха, още когато бяха съвсем малки и дори не можеха да излизат от мините.
„И щом от изток слънчеви лъчи огреят, три върха в един пред тебе ще се слеят“.
Бруенор направи няколко крачки, опитвайки се да застане така, че трите върха да образуват права линия пред очите му, после бавно се приближи към ръба на скалата и погледна надолу.
— Това е входът на долината — спокойно рече той, макар че сърцето му биеше до пръсване.
Останалите застанаха до него. Точно под краката им беше издялано стъпало, първото от дългата стълба, която се спускаше надолу и бе така издълбана, че напълно се сливаше със скалата и не можеше да бъде видяна от никой друг ъгъл.
Риджис надникна над ръба и му прилоша само при мисълта да се спусне по стотиците тесни стъпала, които се виеха пред него, без дори да има перила, за които да се залови.
— Ще се пребием! — извика той и отстъпи назад.
Ала Бруенор и този път нямаше намерение да търпи възражения или да се съветва с приятелите си. Той пое надолу, следван от Дризт и Уолфгар. Риджис нямаше друг избор, освен да тръгне с тях. Дризт и Уолфгар съчувстваха на дребния си приятел и се опитваха да му помогнат с каквото могат. Уолфгар дори го понесе на ръце, когато брулещият вятър стана твърде силен.
Въпреки нетърпението си, Бруенор ги водеше много предпазливо и им се стори, че минаха часове преди да се доближат поне малко до каменистото дъно на клисурата.
— Петстотин стъпки вляво, после още сто… — изтананика Бруенор, когато най-сетне стигнаха последното стъпало.
Джуджето поведе спътниците си на юг, внимателно отмервайки стъпките си. Вървяха покрай огромни каменни монолити, внушителни останки от едно отдавна отминало време, които от върха изглеждаха като шепа дребни камъчета. Дори Бруенор, чиито предци бяха живели тук векове наред, не знаеше нито едно предание, разказващо за произхода на колоните и тяхното предназначение. Ала каквато и да бе причината за сътворяването им, те стояха тук от незапомнени времена — безмълвни стражи, които бдяха над клисурата, прастари още преди идването на джуджетата. В страховитата им сянка смъртните изглеждаха дребни и незначителни.