Освен това, усещаше елфът с всяка частица на тялото си, вече ги наблюдаваха.
Ентрери предпазливо пропълзя напред и долепи ухо до вратата. Беше го правил вече девет пъти, но този път долови нов звук — звъна на щит, който притежателят му пусна върху каменния под. По лицето на убиеца плъзна усмивка. Той се обърна към Сидни и Бок и кимна.
Плячката най-сетне бе паднала в ръцете му.
Вратата, през която бяха влезли, потрепери от нечовешката сила на страховития удар. Петимата приятели, които току-що бяха седнали, за да си починат след дългия преход, с изумление и ужас се обърнаха назад точно в мига, в който върху нея се стовари нов удар. Тежкият камък се, пропука и Бок нахлу в стаята. Кати-Бри и Риджис се озоваха на земята, преди да успеят да извадят оръжието си.
Чудовището можеше да ги смачка още там, ала целта му, онова, към което му бе наредено да се стреми с всички сили, бе Дризт До’Урден. То се втурна покрай двамата и застана в средата на помещението, мъчейки се да открие елфа.
Дризт, който не бе особено изненадан, успя да се скрие в сенките покрай стената на стаята и сега се промъкваше към разбитата врата, за да се погрижи никой да не влезе оттам. Само че магическите умения, с които Дендибар бе надарил Бок за този лов, бяха прекалено могъщи, за да се скрие от тях. Чудовището го надуши и тръгна към него.
Уолфгар и Бруенор препречиха пътя му.
Ентрери влезе в стаята веднага след Бок и като се възползва от бъркотията, предизвикана от появата на чудовището, успя да се прокрадне до сенките покрай стените, по начин, който невероятно силно наподобяваше тактиката на елфа. Палачът се запромъква предпазливо напред и когато стигна средата на овалната стена, пред него се изправи сянка, която толкова много приличаше на него самия, че той трябваше да спре, за да я огледа по-добре. Сепнат в безшумното си прокрадване към вратата, Дризт стори същото.
— Ето че най-сетне се срещаме, Дризт До’Урден — просъска Ентрери.
— Преимуществото е на твоя страна — отвърна Дризт. — Аз не знам нищо за теб.
— Веднага ще научиш, черен елфе! — разнесе се леденият смях на палача.
Жестоката сабя и изумрудената кама изскочиха от ножницата в същия миг, в който ятаганите на Дризт изсвистяха във въздуха.
Уолфгар с всичка сила стовари чука си върху гърдите на чудовището, но то, насочило цялото си внимание към елфа, дори не направи опит да се защити. Щитозъб го запрати назад, но то сякаш изобщо не забеляза и пак се насочи към плячката си. Бруенор и Уолфгар се спогледаха изумено и отново се нахвърлиха върху звяра, размахвайки чука и брадвата.
Зашеметен от ритника на Бок, Риджис лежеше до стената. Кати-Бри обаче успя да се изправи на едно коляно, здраво стиснала меча си. Гледката на двамата противници, които се биеха край стената с несравнимо изящество и умение, прикова погледа й.
Сидни, която тъкмо се канеше да прекрачи прага, също спря за миг. Никога досега не бе виждала нещо подобно — двама ненадминати майстори на меча, разменящи си удари в съвършена хармония.
Всеки предугаждаше движенията на другия с абсолютна точност, удар и париране се сливаха в едно, сякаш всеки инстинктивно знаеше какво ще направи противникът му, още преди той да си го бе помислил. Беше двубой, в който като че ли никога нямаше да има победител. Единият изглеждаше като отражение на другия и единствено от звъна на стоманата, когато сабята и ятаганът се срещаха, страничните наблюдатели разбираха, че пред очите им се води истинска битка. Двамата ту излизаха в осветената част на стаята, ту отново се скриваха в сенките, търсейки и най-малкото преимущество в тази битка, в която силите бяха напълно изравнени. Накрая; без да спират и за миг хипнотизиращия танц на оръжията, те потънаха в мрака на една от нишите.
В мига, в който Дризт и Ентрери се скриха от погледа й, Сидни си спомни каква бе нейната роля в тази битка. Без да се бави повече, тя извади тънка пръчка от кесийката, която висеше на кръста й и се прицели към джуджето и варварина. Колкото и да й се искаше да види как би свършила битката между елфа и палача, дългът й повеляваше да освободи Бок от нападателите му и да го остави да залови елфа.