Иззад раменете на палача, момичето видя ужаса, изписан върху лицето на спътника й. Устата му не бе запушена. Защо тогава не викаше?
Ентрери отстъпи настрани и Кати-Бри разбра. От камата бе останала да стърчи единствено инкрустираната й с изумруди дръжка. Тънкото острие бе пронизало мозъка, преди жертвата да успее да разбере какво става. Ентрери хвана дръжката, която се подаваше изпод брадичката на мъжа и дръпна тялото му така, че да падне безшумно на земята, после освободи оръжието си.
За втори път Кати-Бри усети онзи вцепеняващ ужас, който така добре помнеше от предишната си среща с убиеца. Знаеше, че трябва да опита да се освободи от хватката му и да извика — така щеше да предупреди останалите си спътници, въпреки че след това Ентрери със сигурност щеше да я убие. Или да извади меча си и поне да се опита да се бие. Ала тя само стоеше и гледаше как той издърпва камата й и я забива в раната, която бе отнела живота на нейния спътник.
После взе меча й и я накара да го последва пълзешком под каруцата. Скоро двамата излязоха извън оградения лагер.
Защо не извикам, повтаряше си тя отново и отново. Убиецът, сигурен, че ужасът, който бе всял у нея, е прекалено силен, дори не я държеше, докато двамата се промъкваха все по-надалеч от лагера и потъваха в нощта. Ала Ентрери знаеше и Кати-Бри трябваше да признае пред себе си, че е прав — тя нямаше да се откаже от живота си така лесно.
Най-сетне, когато се отдалечиха достатъчно от лагера, той я накара да го погледне… него и камата му.
— Значи ме преследваш? — изсмя се той. — Какво си мислеше, че ще постигнеш с това?
Кати-Бри не отговори, но усети как част от смелостта й се завръща.
Ентрери също го усети.
— Ако извикаш, ще те убия — спокойно рече той. — А после, кълна се, ще се върна в лагера и ще избия търговците до крак!
Кати-Бри нито за миг не се усъмни, че наистина ще го направи.
— Често пътувам с търговците — излъга тя, мъчейки се да спре треперенето в гласа си. — Това е едно от задълженията ми като воин на Десетте града.
Ентрери отново се изсмя. После се вгледа в далечината и се замисли.
— А може би дори ще имам полза от теб — рече той на себе си — в главата му очевидно се бе зародил някакъв план.
Кати-Бри го погледна изпитателно и видя, че убиецът бе намерил начин да превърне идването и в оръжие срещу приятелите й.
— Няма да те убия… все още не — обърна се той към нея. — Когато открия полуръста, приятелите му го защитят. Заради теб!
— Никога не бих ти помогнала! — изплю се срещу него момичето. — Никога!
— Именно! — просъска Ентрери. — Няма да правиш нищо. Не и докато острието ми (при тези думи той опря камата си в гърлото й) докосва нежната ти кожа. А когато свърша работата си, храбро момиче, ще си тръгна и ще те оставя сама със страховете и вината ти. И отговорите, които ще трябва да дадеш на търговците, чийто приятел уби… както ще си помислят.
В действителност Ентрери и за миг не вярваше, че измамата с камите ще заблуди търговците. Това бе само още едно психологическо оръжие, което целеше да всее нови съмнения и тревоги в сърцето на момичето.
Кати-Бри не отвърна нищо, лицето й остана все така безизразно. Не, каза си тя, няма да стане така!
Ала дълбоко в себе си се зачуди дали решителността й не прикриваше страха и увереността й, че ужасът на Ентрери отново ще завладее цялото й същество и всичко ще стане точно както той го бе описал.
Йердан откри малкия бивак съвсем лесно. Дендибар бе използвал магия, за да проследи тайнствения конник по пътя му от планините дотук и бе казал на лусканския войник къде точно да го намери.
Напрегнат, стиснал здраво голия си меч, той се приближаваше предпазливо. Мястото бе напуснато съвсем скоро. Дори преди да достигне жаравата на угасналия огън, Йердан усети топлината, която още се излъчваше от нея. Приклекна, за да не се откроява на фона на хоризонта и пълзешком тръгна към раницата и одеялото, които лежаха от другата страна на огъня.
Ентрери се върна в лагера предпазливо — знаеше, че онова, което бе оставил след себе си, може да е привлякло неканени гости. Кати-Бри, здраво вързана и със запушена уста (макар да вярваше, за свой ужас и отчаяние, че въжетата бяха ненужни), бе качена на коня му и сега яздеше с него.
Опитният убиец разбра, че в бивака му има някой, още преди да бе достигнал мястото. Скочи от седлото, повличайки пленницата със себе си.
— Конят е буен — с мрачно задоволство обясни той, докато завързваше Кати-Бри за задните крака на жребеца. — Спокойно може да те убие, ако мърдаш.