— Не знам и не искам да знам — засмя се магьосникът. — Единственото, което ме интересува, е това, че двамата можем да си помогнем и заедно да постигнем различните си цели.
— Нямам нужда от помощ!
Дендибар отново се изсмя:
— Те са могъщ противник, коннико! Подценяваш ги.
— Може би — рече Ентрери. — Ала ти попита за причините, поради които ги търся, а сам не ми каза своите. Какво общо има Домовата кула с някакви си пътници от Десетте града?
— Справедлив въпрос — отвърна шареният магьосник. — Ала не мислиш ли, че трябва да изчакам с отговора, докато не се споразумеем?
— Няма да мога да заспя от притеснение — изплю се Ентрери на пода.
И пак Дендибар само се засмя.
— Може и да промениш мнението си, преди всичко да свърши — каза той. — Засега ти предлагам това в знак на добрата си воля — четиримата са в града. Край пристанището. Трябваше да останат в „Кривата сабя“. Познаваш ли мястото?
Ентрери кимна. Думите на магьосника живо го заинтересуваха.
— За съжаление ги изгубихме из задните улички на западните квартали — продължи Дендибар и хвърли неприязнен поглед на Йердан. Войникът неспокойно се размърда на мястото си.
— И какво ще ми струва тази информация? — попита Ентрери.
— Нищо — отвърна магьосникът. — Когато ти казвам всичко това, помагам и на себе си. Ти ще получиш онова, което искаш, а онова, което аз желая, ще остане за мен.
По устните на Ентрери плъзна усмивка — Дендибар явно искаше да го използва като хрътка, която да надуши общата им плячка.
— Моят чирак ще ти покаже пътя навън — каза магьосникът и кимна към Сидни.
Ентрери се накани да си тръгне, ала преди да излезе се вгледа в Йердан.
— Пази се от пътя ми, войнико — предупреди го той. — Лешоядите се хранят, едва когато големият хищник приключи!
— Когато намеря елфа, жестоко ще си отмъстя! — изръмжа Йердан, когато Кати-Бри, Ентрери и Сидни напуснаха стаята.
— Стой настрана от него — отвърна Дендибар.
Йердан го погледна изненадано.
— Но нали ще искаш да бъде следен?
— Да, — съгласи се магьосникът, — но от Сидни, не от теб.
— И не се поддавай на гнева си — добави той, когато видя яростното изражение на лицето на войника. — Така ти спасявам живота. Гордостта ти е голяма и то напълно заслужено. Ала този човек е прекалено силен за теб, приятелю. Камата му ще те прониже, преди дори да си разбрал, че е наблизо.
Навън Ентрери поведе Кати-Бри далеч от кулата без да пророни и дума. Отново и отново си припомняше срещата и всичко, което бе казано на нея — знаеше, че много скоро пак ще се срещне с Дендибар и хората му.
Кати-Бри, погълната от собствените си мисли, бе доволна, че не се налага да говори или да го слуша. Защо ли един магьосник от Домовата кула търсеше Бруенор и останалите? Дали не искаше да им отмъсти за смъртта на Акар Кесел, лудия магьосник, който приятелите й бяха победили миналата есен? Момичето обърна поглед към подобната на дърво кула, после към убиеца, който крачеше до нея, смаяна и уплашена от нежелания интерес, който приятелите й си бяха навлекли.
После обърна поглед към сърцето си и се опита да повдигне духа и куража си. Дризт, Бруенор, Уолфгар и Риджис щяха да имат нужда от нея преди всичко да е свършило. Не трябваше да ги подвежда.
Книга 2
Съюзници
Той иска да си иде у дома. Иска да открие свят, който някога е познавал. Не знам дали го привлича обещанието за богатства, ши пък за мир и покой. Бруенор иска да намери Митрал Хол, да прогони всички чудовища, които навярно живеят там сега и да си възвърне онова, което по право принадлежи на рода на Бойния чук.
На пръв поглед желанието му изглежда разумно, дори възвишено. У всички ни гори жажда за приключения, а онези, чиито предци са познавали благородническои живот, не могат да не таят в сърцата си желание да отмъстят за сторената неправда и отново да въздигнат славата и положението на рода си.
Пътят ни към Митрал Хол едва ли ще бъде лесен. Диви и опасни са земите, които се простират между Долината на мразовития вятър и земите на изток от Лускан, а и още по-мрачни пътища ни очакват, ако успеем да открием входа към изгубените пещери на джуджетата. Ала заобиколен от опитни и храбри приятели, аз не се боя от никое чудовище, или поне от никое чудовище, което може да бъде победено с меч. Не, единственият страх, който изпитвам в това пътешествие, е страхът за Бруенор Бойния чук. Той иска да се завърне у дома си — в подкрепа на това желание има много доводи. Против него — само един. И ако именно този довод — носталгията — е причината, която го кара да търси своя дом с такава жар и себеотдаване, то боя се, че Бруенор ще остане горчиво разочарован.