„Покоя на палача“.
Възможно ли беше той да е бил този палач?
— Често си играех тук като дете — разказа ни отец Томазо. — Старите хора твърдяха, че в далечни времена селото се намирало чак тук горе. След чумата през XVII век и две сериозни свлачища, предизвикани от земетресения, го преместили по-надолу в долината. В края на XVIII век освещаването на църквата било отменено. Била изоставена наред със старото село. Като деца обичахме да си играем наоколо. Двайсет години преди това някакво момче паднало в един кладенец и умряло. Бяхме убедени, че тук горе има призраци. По онова време руините на църквата все още си бяха на мястото, но през войната ги използваха, за да построят едно укрепление. Аз самият не съм идвал тук от много години.
Паркирахме под един явор и тръгнахме нагоре по едно възвишение, вървейки по екопътека. Отец Томазо се осланяше изцяло на един бастун. Изненадващо пъргав беше за възрастта си. По едно време теренът започна да се спуска рязко надолу и той ни каза да спрем. Кръглата долина под нас оформяше нещо като огромна купа насред местността.
— Тук — заяви отец Томазо, махвайки с дясната си ръка.
Не го разбрах. Тук? Козимо също изглеждаше объркан. Огледахме местността.
— Римският амфитеатър се е намирал там долу — обясни старецът. — Историците в Рим смятат, че е бил построен през 50 година пр.Хр. или по-рано.
С трепереща ръка ни показа къде са се намирали най-важните места. Амфитеатърът. Пазарът. Църквата. Селото надолу по хълма. Днес не беше останало нищо. Само казаното от стареца вдъхваше нов живот на миналото. Аз примижах. Миналото изплува пред очите ми през наполовина спуснатите ми клепачи. Трудно беше да си представиш, че тази пуста, неплодородна местност някога е представлявала изпълнено с живот културно средище, дом на безброй хора и животни. Пред очите ми изникна кръглият амфитеатър със сцената му. Складовите помещения. Статуите. Секторът, отреден за публиката и изпълнен с малки и големи дюкяни и палатки. Клетки с диви зверове, заловени в Африка. Вятърът сякаш донасяше виковете на развълнуваните хора, музиката и рева на изложените на показ диви животни. Сега природата беше завзела тази местност. Там, където хората били подчинили терена на волята си, днес имаше дървета, храсти и гъсталаци.
Отец Томазо нямаше сили да слезе надолу по хълма с нас. Седна върху един голям заоблен камък под разхлаждащата сянка, хвърляна от едно дърво, а двамата с Козимо тръгнахме по стръмната пътека.
Действително се виждаше по някоя и друга руина там долу. Малки сиви колони, приличащи на изпочупени зъби. Няколко стъпала, обрасли с шипка. Тук-там съзирахме очертанията на основите на големи сгради. Италия беше пълна със забравени исторически паметници, които бяха по-впечатляващи от тези тук. Няколко минути бавно се разхождахме из тревните туфи и големите заоблени камъни. Къде ли се е намирал храмът преди две хиляди години? Римските храмове обикновено били разположени на централни места в градовете. Най-често при най-важния площад, форума. Били издължени и издигнати върху извисена основа, подиум. Над входа откъм късата страна най-често имало триъгълен фронтон118 с колони. Храмовете били вдъхновени от етруските светилища, чийто прототип от своя страна били гръцките храмове. На село най-често ги построявали на свети места, разположени нависоко. Така хората ги виждали откъм долината. Боговете можели да се любуват на гледката, откриваща се отгоре, и да следят заниманията на поклонниците си.
Сега обаче не беше останало нищо. Така че, строго погледнато, търсехме перфектния парцел и в най-добрия случай обраслите основи на нещо, което някога може би е било римски храм.
През V век, когато римските богове потънали в забвение и християнството се наложило, храмовете били оставени да се рушат. Някои били съборени, а други — превърнати в християнски църкви или обществени сгради. Храмът на Ромул при Римския форум в Рим бил осветен като църква през 527 година. Католическата базилика „Света Мария и мъчениците“ преди се е казвала Храм на всички богове. Днес беше известна като Пантеона.
Оттук долу, където някога се е намирал амфитеатърът, можехме да проследим едно хилядолетно речно корито до местоположението на някогашното село и една църковна кула сред новото в далечината. Гледано от тази позиция, едно възвишение на запад от тези руини би било перфектното място за езически храм.