Сякаш за да прекъсне този разговор, Ломбарди извади няколко листа формат А4 от една папка. На листовете видях неясни снимки на някакъв мъж. Или пък двама мъже?
— Снимките са били направени петък вечерта от камера за наблюдение на площад „Сан Лоренцо“ — обясни той.
Едва тогава разпознах входа на библиотеката и каменната фасада на базиликата.
— Това са най-ясните изображения на двамата заподозрени, с които разполагаме. Единият е влязъл в библиотеката десет минути преди другия. И двамата са дошли и са си тръгнали във времевия диапазон, в който Рицо е умрял, според съдебния лекар.
Аз си наместих очилата и разгледах снимките, присвивайки очи.
— За съжаление, не можем да разпознаем нито единия, нито другия — обясни Ломбарди. — Но според управителя на библиотеката само Самуел Рицо е бил на работа онази вечер, така че е логично да се предположи, че са отишли при него.
— Двама мъже — замислено повторих аз.
— Както виждате, единият носи папка за документи. Другият, който си тръгва след него, държи нещо, което прилича на хартиена подвързия. На теория пергаментите могат да са и в папката, и в подвързията.
Продължих да оглеждам снимките, но бяха направени от твърде далеч, а и бяха твърде неясни, така че не можех да забележа нищо.
— Криминалистите обърнаха ли внимание на това, че Рицо е записал „CA 20“ при петъка в календара на работното му място в лабораторията? — попитах аз.
— Тази бележка е добавена към серията от доказателства.
— Каква е тази серия?
— Ще ви обясня, когато мога.
— Разпитахте ли вдовицата?
— Тя нямаше кой знае какво за добавяне.
— Имам уговорка с нея утре.
Той кимна незаинтересовано, след което се замисли как точно да се изрази.
— Това, което ще ви споделя, трябва да си остане между нас: вече наблюдаваме един заподозрян. Но той няма нищо общо с изчезналите пергаменти.
— Така ли?
— Повече не мога да ви кажа. Надявам се, че разбирате.
6
Служителката на рецепцията в хотела ми даде пощенски плик с въздушни мехурчета, върху който написах Уилям Макнамара като получател. После сложих петриевата чиния с пробата от пергамента в него, залепих го и помолих жената веднага да го изпрати по FedEx. Накрая изпратих съобщение на Уилям, за да го предупредя да очаква пробата.
Клечките за зъби си бяха на мястото, когато отворих вратата на стаята си. Това поне беше нещо. Подремнах за около половин час. Щом се събудих, си проверих имейла. Никакъв отговор от мъжа или жената, които бяха писали на МНД. Взех си бърз душ, което не беше съвсем лесно, тъй като трябваше да пазя равновесие в животозастрашаваща вана с хлъзгаво кръгло дъно.
Опитвах се да проумея споделеното от Джорджо Ломбарди относно това, че вече имали заподозрян. Който нямал нищо общо с писмото. Това какво означаваше за моята задача?
Излязох от хотела и бързо тръгнах към Пиаца дела Синьория в търсене на ресторант, в който да вечерям. На няколко пъти ме обземаше чувството, че ме преследват. Стори ми се, че един мъж, застанал на съседната на хотела улица, внимателно ме наблюдава. Въобразих си, че ме преследва, но щом спрях рязко и се обърнах, една млада жена се блъсна в мен и побягна нататък. Измърморих sorry и scusa42, а тя се спаси, изчезвайки сред група корейски туристи.
Виждал ли съм я преди? Една от тях ли е?
„За бога, Бьорн“ — промърмори татко.
Засрамено се замислих, че трябва да проверя дали съм взел всички лекарства, които личният ми лекар ми беше изписал, за да държа бурното си въображение под контрол.
Насладих се на вкусна вечеря. Сам. После се отбих в един пъб и изпих чаша бира. Сам. Вече се здрачаваше, когато тръгнах обратно към хотела. Сам. Будният ми поглед непрекъснато търсеше познати лица. Но не разпознавах никого.
„Ето, видя ли?“ — обади се татко и се усмихна.
Мислеше, че си въобразявам.
7
Мъж.
В стаята ми.
В съня си тъкмо се бях покатерил на ябълковото дърво в градината. Летен ден в края на юни с топъл вятър и ярко слънце. Пастрокът ми ме повика: „Белтьо!“. Слънчевата светлина ме заслепяваше. Wake the fuck up!43 Събудих се. Рязко и брутално. След секунда вече бях напълно буден. Несръчно взех очилата от нощното шкафче и си ги сложих.
Някакъв мъж се беше надвесил над мен. Носеше скиорска маска. В едната ръка държеше телефон с включено фенерче. В другата — револвер.
— Къде е? — попита той.