Служителката ми даде друга стая. След като си преместих вещите, се обадих на инспектор Ломбарди.
— В стаята ми пак е влизал чужд човек — съобщих му аз.
— Да не би да е била камериерката? — предположи той.
Разказах му за записите от охранителните камери. Той не каза нищо. Абсолютно нищо.
— Мъжът не може да бъде разпознат — добавих аз. — Виждал съм го само за няколко секунди навън на улицата. Мисля, че и една млада жена ме преследва.
— И смятате, че двамата ви преследвачи имат нещо общо с убийството на Самуел Рицо?
По тона му си личеше колко скептично е настроен.
— С писмото! Нали затова съм тук.
— Така е — съгласи се той. По тона му долових как удължавам списъка му с приоритетни задачи все повече и повече. Обеща да ми прати няколко криминалисти, за да проверят за следи.
— Имам едно предложение — заявих аз.
— Не се и съмнявам.
— Взели сте записите от охранителните камери извън библиотеката.
— Разбира се.
— А от камери от пресечките около нея?
Това, че не ми отговори веднага, предполагаше, че или не се е сетил за това, или не го е счел за нужно, или не иска да ми каже.
— Както ви казах, вече имаме снимки на двамата заподозрени — заяви той.
— Неясни и неизползваеми снимки. Ако вземете записите от съседните улици, може би ще попаднете на по-добри.
Пак същото колебание.
— Ще проучим въпроса.
— Съпругата на Рицо ми каза, че телефонът му е у вас. Проверихте ли на кои номера е звънял, или кои са звънели на него в дните преди смъртта му?
— Белтьо, ние не се правим на полицаи.
— Бихте ли могли да ми кажете чии са тези номера?
— Защо се интересувате от това?
— Може би съответните хора имат нещо общо с писмото.
— Съжалявам, но този списък е поверителен. Ако излезе нещо интересно във връзка с писмото, ще ви потърся.
Той обеща да проучи останалите гости на хотела. Обясних му, че заминавам с влака за Рим рано сутринта. Долових облекчение в гласа му, когато ми пожела лек път.
След като приключихме разговора, посетих един уебсайт за теолози и започнах да търся най-големите експерти по Юда в света. Много от тях бяха в САЩ, но намерих двама, които се намираха в Рим: кардинал Фелипе Сантош от Ватикана и професор Изабела Конти от „Грегориана“45.
Телефонът ми иззвъня. Италиански номер.
— Si? — отговорих аз.
Топъл женски глас каза:
— Професор Бьорн Белтьо?
— Si.
— Buon pomeriggio — официално ме поздрави тя (добър ден). — Казвам се Изабела Конти. Професор съм по теология в Папския григориански университет в Рим.
Според речниците апофения означава склонността да улавяш значими модели сред случайни набори от данни. Карл Густав Юнг е твърдял, че синхроничността представлява едновременно протичащи събития без причинно-следствена връзка, които въпреки това са свързани.
— Тъкмо четях за вас — озадачено успях да кажа аз.
— Така ли?
— Потърсих в „Гугъл“ изследователи, които са специалисти по Юда Искариот.
— О! — възкликна тя.
— Защо се обаждате?
— Във връзка с ръкописа от гроба на Ириней.
— Така ли?
— Ох, професоре, не знам на кого да се доверя в тези времена.
— Кои времена?
— Можете ли да дойдете в Рим?
Всички пътища водеха дотам, но не разбирах защо пита.
— Предпочитам да говорим лице в лице — обясни тя.
Лице в лице… Веднага си въобразих, че отдавна е искала да се срещне с мен. Знаех, че това са глупости. Пубертетски блян, останал от тийнейджърските ми години, когато си въобразявах, че всяка проява на внимание от страна на другия пол се дължи на факта, че жените безумно ме желаят. Откъснах се от бляна си и си уговорих среща с Изабела Конти за следващия ден. След като си запазих стая в хотел в Рим, се обадих на Уилям Макнамара и му съобщих докъде съм стигнал и какво смятам да правя оттук нататък. В мига, в който затворих, получих съобщение:
45
„Грегориана“ представлява съкращение на папския йезуитски университет, който е на почти петстотин години: Папски григориански университет. — Б.а.