В началото на тази история Пилат беше в Йерусалим. Както обикновено бе изминал десетте мили от Цезареа Маритима дотам по случай честването на религиозния празник на евреите: Песах50. Известен е и като празника на безквасния хляб, защото тогава се яде само маца, което представлява безквасен хляб без мая. Незнайно защо, мацата напомня на евреите за освобождението им от египетско робство и дните им на свободен народ, предвождан от пророк на име Мойсей. Доколкото знам, той е живял преди хиляда и петстотин години. Отрядите ни трябваше да са в пълна бойна готовност по време на подобни празници, защото лесно възникваха протести и размирици.
Седалището на Пилат в Йерусалим беше в двореца на Ирод, а не в крепостта Антония. Затова при всяко негово посещение отрядът ми биваше преместен в двореца, за да служи за негова охрана. Според еврейския календар беше месец нисан. Както винаги се подготвихме по-сериозно, за да сме въоръжени, в случай че хората се обединят и тръгнат срещу нас. По време на празника Йерусалим беше пълен с пътуващи евреи и понякога религиозният екстаз и не на последно място честванията и приемът на алкохол завършваха с размирици. Точно така: преди тринайсет години евреите поведоха кървава война срещу нас, но това е друга история.
Два дни по-рано върховният съвет на евреите беше помолил за поверителна среща с коменданта. Четирима пратеници дойдоха в крепостта късно вечерта и моя беше отговорността като началник на стражата да ги заведа при него. Той се канеше да си ляга, но неохотно се съгласи да ги приеме. Отведох ги в покоите му. Останах вътре, както беше прието в такива случаи, така че дочух разговора им. Евреите разказаха на коменданта, че се били събрали в двореца на върховния жрец Каяфа, когато един от сподвижниците на подстрекателя Исус помолил за среща с върховните жреци и предложил да разкрие на нас, римляните, къде да го намерим. Предателят им съобщил, че същата вечер Исус щял да бъде в една градина, наречена Гетсиманската градина. Тя се намира точно отвъд градските стени. За евреите беше жизненоважно да затворят устата на Исус. Предателят — казвал се Юда — получил цели трийсет сребърника за тази информация.
Това предателство събуди подозрението на коменданта. Той се опасяваше, че цялата тази история може да се окаже капан, целящ да попаднем в засада. Пратениците обаче го увериха, че върховните жреци били напълно уверени в искреността на предателя. Казаха и че ние — евреи и римляни — имаме общ интерес в залавянето на Исус, един от многото самопровъзгласили се пророци. Дотогава не бях чувал за него. Комендантът, който беше по-близък с местните, го познаваше. Носела му се славата, че имал вълшебни сили, и обикалял наоколо, прогонвайки зли духове и лекувайки болни хора. Едновременно с това проповядвал, че светът скоро щял да свърши. Под „света“ комендантът разбираше Римската империя. Пратениците му казаха, че Исус се подигравал на бога им, като се представял за негов син. Твърдял, че може да говори с него. Критикувал много от заповедите, записани от Мойсей. Според Синедриона заслужавал смъртна присъда заради богохулните си действия и думи, насочени към еврейските вяра и традиции. „Ако го оставим да продължава така, скоро всички ще повярват в него“ — твърдяха евреите. Но както вече споменах, в Юдея, Самария и Галилея беше пълно с мъже като Исус: пророци и гадатели, които прогонваха зли духове от хората и говореха за бъдещи империи и други светове. Така че защо да се занимаваме с Исус? Ако екзекутираме всички, които искат ние, римляните, да се махнем, в Юдея няма да останат хора. „Какво ни интересува този мъж?“ — попита комендантът. Той беше умен стратег. Тогава пратениците му казаха, че Исус редовно подкопавал позициите на императора и властта на Рим. И още по-лошо. Дори подозирали, че бил еврейски убиец. Сикариите бяха започнали да вилнеят по онова време. Еврейските стражи ни молеха за помощ при залавянето му. На коменданта му бяха омръзнали сблъсъците между местното население, така че се съгласи в името на мира и реда. Само трябваше да съгласува решението си с прокуратора. След като се посъветва с Пилат, разреши на няколко подбрани войници от отряда, предвождани от мен, да помогнат на стражите на храма и охраната на Синедриона в залавянето. Нареди ми да събера малък отряд в качеството си на тесерарий. Нищо особено. Непрекъснато залавяхме подстрекатели. Бях известен с дипломатическите си умения и сигурно затова бях избран за тази задача. Щяхме да си сътрудничим с еврейските стражи. През последните няколко години доста често бяха възниквали неприятни сблъсъци помежду ни. Те много обичаха да взимат онова, което смятаха за свое, и като цяло не се страхуваха много от императора… А сега ще ти разкажа някои неща за евреите и вярата им. Те имат само един бог. Наричат го Господ. Ако съм разбрал правилно, преди е бил известен като Яхве, Елохим и така нататък. Всъщност никога не съм се опитвал да преброя колко богове служат на Юпитер, но при всички случаи са двайсет, а може би дори четиресет, занимаващи се с всякакви неща. Яхве със сигурност е зает, щом е бог на всичко от войната и мира през времето и ветровете до любовта и плодородието. Казват, че бил най-могъщият сред всички богове. Значи няма как да е единственият. В същото време си прави труда да поговори с всички онези пророци, които се влачат с прашните си сандали из тази нецивилизована и изгаряна от слънцето част на света, наречена Юдея, и проповядват за всичко от края на света до спасението на душата.