— Но знаете всичко за Юда.
— Може би не всичко — допусна тя и се засмя.
— Има ли някаква връзка между Ириней и Юда?
Тя замислено погледна към тавана. Аз се вгледах в мухата при прозореца. Във всяко пърхане на крилцата ѝ се усещаше жужащо отчаяние. Може би долавяше свободата отвъд стъклото, в което се удряше.
— В един от трудовете си Ириней твърди, че Юда бил разочарован, защото Исус не бил онзи, когото той и всички останали са очаквали — заяви Изабела Конти.
— И кого са очаквали?
— Царя месия.
Тя стана, спусна резетата на прозореца и го отвори. Мухата веднага изчезна. Сякаш никога не е съществувала.
— С когото ще дойде краят на света — добави Изабела Конти.
— Християните все още чакат Деня на страшния съд.
Тя свенливо се усмихна.
— Откъде сте толкова сигурна, че в писмото се споменава Юда? — попитах аз.
— Моля, разберете, професор Белтьо, че не ви познавам достатъчно добре, за да ви споделя всичко.
— Ясно — обидено казах аз. Значи ми нямаше доверие.
— Като монахиня съм длъжна да уважавам тайната на изповедта.
Замислих се какво има предвид.
— Самуел Рицо с информация ли ви е снабдявал? — попитах аз.
— Както казах…
— Тайната на изповедта сигурно вече не важи, след като човекът почине, нали така?
— Не е тайна, че двамата със Самуел сме си сътрудничили през годините.
— Не знаех.
— И двамата бяхме сред хората, които работиха върху кодекс с кожена подвързия, дълъг шейсет и две страници и съдържащ Евангелието на Юда. Дариха го на фондация „Меценат“ през 2003 година. Самуел се погрижи за опазването му заедно със специалисти по коптска история през 2005 година. Аз самата консултирах Националното географско дружество, когато издадоха евангелието през 2007 година.
— Но нали то не е истинско?
Тя леко се засмя.
— Било е написано от гностици през III век. Изследователите смятат, че оригиналният му език е на гръцки, но в наши дни е издадено в превод от коптски58. Версията, която познаваме, е датирана от периода между 220 и 330 година. В нея историческата личност Юда не се споменава много.
— За какво се разказва в нея?
— Гностичната представа за Юда.
По изражението ми Изабела Конти се досети, че тази тема ми е абсолютно непозната.
— Гностиците представят Юда като апостол, който е бил изключително близък с Исус — обясни тя с търпелива усмивка. — Другите апостоли не са разбрали учението Му. Само Юда осъзнал, че той води началото си от висша сила. Нали знаете, че за гностиците вселената е била пълна с духове и дребни богове, които наричали демиурзи?
— Да.
— Те представят предателството на Юда като планирано и необходимо — също както в Евангелие на Марко. На прав път са. Исус сам е избрал Юда за свой предател.
— Какво е вашето мнение за Евангелието на Юда?
Тя поклати глава.
— Изкушавам се да се позова на четирите си уводни статии в „Журнал на теологичните науки“ и „Международен журнал на систематичната теология“. Да ме питате за мнението ми е като да помолите историк да опише рухването на Римската империя с десет думи. Но мога да се опитам да ви отговоря. Евангелието на Юда използва образа на Юда за призма на вярванията на гностиците и тълкуването им на учението и духовното начало на Исус — заяви тя и лицето ѝ грейна. — Това достатъчно накратко ли беше?
— Сигурно познавате Фелипе Сантош? — попитах аз.
— Кардиналът? Не и лично, само в професионално отношение.
Споделих ѝ, че имам уговорка с него на следващия ден.
Тя бързо погледна към стенния часовник.
— Трябваше да си поговорим за толкова много неща, професор Белтьо. Но имам лекция след петнайсет минути. Можете ли да ме изчакате?
— Имам по-добра идея. Ще се съгласите ли да вечеряте с мен довечера?
Не можех да повярвам, че се осмелих да я поканя.
— Много мило, professore Beltø!
— Удоволствието е мое, professoressa Conti — вежливо отговорих аз.
Отначало тръгнах към хотела, но много скоро направих рязък завой и се насочих към „Виа Кондоти“, модната улица на Рим, откъдето си купих твърде скъп костюм. На връщане към хотела непрекъснато поглеждах през рамо, за да проверя дали някой ме преследва. Точно преди да стигна до сградата, получих съобщение от Уилям Макнамара. Радиовъглеродното датиране на пробата потвърждаваше, че пергаментът може да се отнесе някъде между 20 година преди Христа и 50 година. Тоест не представляваше фалшификат от Средновековието. Веднага след това получих съобщение от Джорджо Ломбарди: „Телефонният номер, от който ви изпращат есемеси, е на предплатена карта и не е регистриран. Невъзможно е да се проследи“.