Сине мой,
Осъзнавам, че пиша твърде обстоятелствено. Но докато ти разказвам за миналото, подробностите изпъкват толкова ясно в съзнанието ми. И все пак е добре, че само ти ще прочетеш това… В предишното си писмо ти разказах всичко, което се случи в Гетсиманската градина. Отведохме Исус в охранявана килия. Беше твърде късно, за да свикваме Синедриона. Предишния ден бяха заклали хиляди жертвени агнета, така че върховните жреци и най-начетените и най-възрастните евреи се бяха натъпкали с агнета за Песах и всякакви вкуснотии. Сега бяха сити, спяха дълбоко и хъркаха.
Комендантът ми беше заповядал да му докладвам за по-нататъшната съдба на Исус. На зазоряване го изведохме от килията. В сравнение с жегата предишния ден, сутринта беше необичайно хладна. Поведохме Исус към Анна. На двора пред храма стражите и няколко други мъже се топлеха на накладения огън. Сред тях беше и Симон Петър, който беше отсякъл ухото на един от стражите, но се престори, че не ме е видял. По принцип бих го заловил и бих се погрижил да бъде наказан за постъпката си, обаче в онзи момент имах по-важна задача. В храма ни очакваха върховните жреци и най-начетените и най-възрастните евреи. Изглежда, никой от тях не беше празнувал с мярка предишния ден и през нощта. Когато се появихме, влачейки Исус раздразнено замърмориха обидни думи. Накрая го пуснах, оттеглих се до входа и зачаках. До мен застана един весел началник от стражата на евреите. Казваше се Вениамин и владееше много езици: латински, гръцки, иврит, арамейски, финикийски и демотически. Преведе всичко, което се каза по време на последвалия разпит. Беше дълъг ден.
Върховните жреци и Синедрионът отчаяно се опитваха да изнамерят утежняващи вината свидетелски показания срещу Исус. Целта им беше да бъде осъден на смърт. Беше им трудно да му припишат нещо осъдително. Това да се наричаш Божи син все пак не бе проява на богохулство. Мнозина го правеха. Много хора свидетелстваха срещу Исус, но показанията им не съвпадаха. Аз самият бях учуден, че не бяха повикали онзи Юда. Той беше сред най-доверените хора на Исус, а и го беше предал на Синедриона, така че показанията му сигурно щяха да бъдат от голямо значение? Вероятно го бяха сметнали за подкупен. Освен това не знаех къде се е дянал. Цялото това дело представляваше фарс. Защо просто не го убиеха с камъни и да се приключи? Както отбеляза върховният жрец Каяфа: „По-добре един човек да умре за народа, отколкото целият народ да загине“.
По едно време върховният жрец стана, излезе напред и попита: „Ще кажеш ли нещо относно обвиненията, отправени към теб?“. Исус не отговори и той добави: „Ти ли си Месията, синът на благословения?“. Пленникът най-накрая реши да каже нещо с благ и нетрепващ глас: „Ще видите как мъжът, роден от хора, седи отдясно на Всевишния и двамата се спускат от небето“. Ако можеш, го разбери. Такива неща говореше този мъж. Някой направо го попита дали се мисли за Божи син. Той отговори неясно: други твърдели това. Върховният жрец се ядоса. Рязко си свали наметалото и извика: „За какво са ни свидетели? Нали сами чухте как се подиграва на Бог!“. Това изобщо не го разбрах. Двамата продължиха да се карат. Накрая един от стражите на Синедриона отиде до Исус и му удари плесница. „Така ли говориш на върховния жрец?“ — изрева после той. Исус му отвърна: „Ако съм казал нещо грешно, го докажи! Ако е вярно, защо ме удряш?“. Това подразни стражите. Неколцина го нападнаха. Едни го удариха с юмрук, а други се задоволиха само с подигравки. Върховните жреци не ги спряха. Аз самият останах на мястото си. Исус беше пленник на евреите, а не мой. Няколко стражи го заплюха и му вързаха очите. „Сега можеш да се правиш на пророк! — извика един и презрително се засмя. — Кой те удари?“ Веднага след това решиха, че трябва да бъде убит. Синедрионът обаче се придържаше към строги правила: не можеше да осъди някого на смърт в същия ден, в който са изслушани свидетелските показания. Освен това делото се проведе в петък, а свещеният ден на евреите, шабат60, започваше още вечерта.
Когато се замислиш като мен за събития отпреди много време, някои спомени изпъкват съвсем ясно в съзнанието ти, а други са потънали в мъгла. Добре помня, че ми направи впечатление, че върховните жреци, най-начетените и най-възрастните евреи бяха убедени във вината на Исус много преди да го изправят на съд и да го осъдят въз основа на собствените си предразсъдъци. Това изобщо не беше в резултат на казаното от него по време на делото. И той действително бе осъден. Продължиха да го измъчват дори и след като го обявиха за виновен без абсолютно никакво основание. Заплюваха го в лицето и го удряха с юмруци. Доколкото разбрах, въпреки превзетостта си нямаха правово основание да го осъдят. Затова Анна и Каяфа го пратиха при Пилат Понтийски с надеждата той да го обяви за виновен според римския закон. Аз лично предвождах отряда, който завърза ръцете на Исус и го поведе към началника ми. Мнозина от върховните жреци тръгнаха с нас. Притеснявах се, защото бях срещал Пилат само един-два пъти. Дори не знаех дали ме помни и дали би ме упрекнал за това, че му водя Исус. Комендантът ми беше казал, че той изобщо не искал да се занимава със случая, защото смятал, че съдбата на пленника засягала само евреите. Затова се тревожех, че ще ме порицае. Все пак нали аз му водех Исус в ден, в който със сигурност имаше други, по-важни занимания.
60
Шабат — в юдаизма седмият, последен ден от седмицата, който е съботата. На този ден не трябва да се върши никаква работа. — Б.пр.