Облегнах се назад на клатещия се стол и изпратих съобщение на Уилям Макнамара, в което му обясних докъде съм стигнал. Накрая го попитах дали са разбрали къде точно се намира италианският компютърен клуб, откъдето е бил изпратен имейлът до МНД.
В следващия момент получих ново съобщение.
ANGELIC SEX SINNERS
4
Ходенето пеша до Ватикана отне четиресет и пет минути. През целия път се опитвах да разбера смисъла на това съобщение. Възможно ли беше да е свързано с монашеския статус на Изабела? Ангелски сексуални грешници? Грешници, които правеха ангелски секс? Ангелите правеха ли секс? Имаха ли пъпове? Въобще имаха ли пол? По-скоро бяха свръхестествени създания.
След като прекосих река Тибър или онова, което беше останало от нея, изпратих съобщение на кардинал Фелипе Сантош, в което му написах, че съм съвсем наблизо. Затова той ме чакаше пред входа на Ватикана, за да ме посрещне и да ме отведе в кабинета си.
Имаше дружелюбно и добродушно лице. Върху големия му нос бяха кацнали тежки очила с рогови рамки. Той беше нисък и пълен и носеше черна мантия с алени ивици. Около врата му висеше голямо разпятие на златна верижка.
През дългия път до кабинета му, разположен надълбоко сред лабиринтите на Ватикана, кардиналът ми разказа, че е чел за приключенията ми, натъртвайки върху думата „приключения“. Добави и че се вълнувал, че ще може да отговори на въпросите ми относно предателя Юда Искариот. Беше бразилец и редуваше италиански и английски с португалски акцент.
Кабинетът му беше съвсем малък и пълен с книги. През разделения на квадратни стъкла прозорец виждах градините на Ватикана. Седнахме край бюрото. На него ни чакаше сребърен поднос с порцеланова кана за кафе и две малки чашки.
— Значи се интересувате от Юда? — попита той, след като ми наля кафе. Тонът му беше дружелюбен и открит.
Без да навлизам в подробности, му разказах, че Юда може да се окаже ключов за изследването на едно писмо, което сме намерили в гроба на Ириней.
— Четох за това — заяви той и кимна сякаш на себе си.
В топлия кабинет се усещаше остра миризма, като че ли някой неуспешно се беше опитал да измие пода, стените и тавана, за да премахне мириса на цигари.
— Имахме късмет, че открихме гроба на Ириней — отбелязах аз, за да привлека вниманието му.
— Да, наистина вълнуващо и запленяващо! Юда… Наскоро прочетох една статия в „Теологичен преглед на «Харвард»“, в която професор по теология твърдеше, че той въобще не е целял да предаде Исус. Искал да помоли римляните да му помогнат да Го изведе от Йерусалим по безопасен начин, за да Го спаси от тълпата, която се събрала за Пасха. Това, разбира се, са пълни глупости, но главно показват, че Юда винаги ще заема важно място в умовете ни.
— Вече поговорих с професор Изабела Конти от „Грегориана“ — споделих аз и отпих от адски силното кафе.
Той добродушно се засмя.
— Възхитителна жена. Монахиня и професор! Но няма да задълбавам в това. Тя е авторитет в областта си. Това никой не може да го отрече. Аз лично смятам, че що се отнася до Юда, се осланя твърде много на Марко и Матей.
— В какъв смисъл?
— Парите! И Марко, и Матей наблягат на това, че е предал Спасителя заради материалната облага.
— А вие какво смятате по въпроса, кардинале?
— Убеден съм, че за разлика от Марко и Матей, Лука и Йоан са разбирали какво се случва в душата на Юда. Те приемат необятната сложност на вярата по по-дълбок и много по-духовен начин.
Предположих, че изглеждам също толкова объркан, колкото и се чувствах.
— Триста дяволи!
Възклицанието му беше толкова силно, че подскочих.
— Триста дяволи?
Изражението му отново омекна и устните му се разтеглиха в усмивка.
— За разлика от Марко и Матей, Лука и Йоан осъзнават, че парите не са били важни за Юда. Най-много допълнителен мотив. Нима той би захвърлил бъдещето и вярата си за някакви си трийсет сребърника?
— За каква сума говорим според днешното обращение?
— Няколкостотин евро. Не, предателството трябва да се разгледа в по-голям мащаб. Юда е бил част от вечната борба между доброто и злото.
— В какъв смисъл?
— Сблъсъкът между Сатаната и Бога! В космически кръг. Юда е представлявал центърът на борбата между Божия син и всички зли сили. Според Лука предателството е било част от пъклен заговор.
— Юда е бил на страната на Сатаната?
— Йоан го нарича с правилното му име: дявол. Директно цитира Исус. „Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?“64