— Свидетел на Йехова?
— Още по-краен. Членуваше в една специална секта, която беше решила, че числото на звяра, 666, представлявало 1999 година. Тогава щял да настъпи краят на света и Божието царство да бъде възстановено.
— 1999 година? Как са решили, че става въпрос за тази година?
— Ако си спомням правилно, се позовали на Стария завет, в който пише, че Бог щял да пази милост за хиляди поколения71. После обърнали числото на звяра и 666 станало 999. Добавили хиляда поколения към 999 и получили 1999 година.
— Но това са пълни…
— Знам, знам! — съгласи се Козимо и се изкиска. — Но американецът беше добър човек. Дари милиони на Йейлския университет. Плащаше ни, за да проучваме миналото на баба му.
— Баба му ли?
— Смяташе, че трябвало да я канонизират за светица.
Погледнах го въпросително.
— Но това е съвсем друга история, която не е важна. Ти самият също си зачеквал темата в някои от книгите си. Онази за апостол Павел сигурно е ядосала много хора. Но признавам, че е интересна от теологична гледна точка.
Подсмихнах се.
— Чел съм и много от статиите ти в списанията. По-концентрираният научен подход винаги ми е бил интересен.
— Да, книгите ми са предназначени за широката публика, а не за колеги и специалисти.
Той изтупа тютюна от лулата в един пепелник.
— Кафе?
— С удоволствие.
Отиде в кухнята и се върна след няколко минути.
— Как ти се струва Сан Марино? — поинтересува се той, след като свари кафето.
— Тук е приятно — казах от любезност аз. Страната беше толкова малка, че докато мигнеш, вече си я прекосил, а и в интерес на истината не съм имал възможност да я разгледам.
— Най-старата република в света. Една от най-малките държави — похвали се той. — Историята ѝ се простира чак до 301 година. Когато малките държави са се обединили през 1861 година, оформяйки Италия, санмаринците са решили да останат независими.
Това само по себе си беше причина човек да ги харесва.
— Много съжалявам, че насъсках полицията срещу теб преди малко — каза той.
— Не го мисли.
— Нервите ми са опънати до краен предел.
Наля ни кафе. Предложи ми захар и аз се съгласих на една бучка.
— Та къде си скрил писмото? — попитах отново.
— На сигурно място — повтори той и ми намигна.
Върху прозореца се изливаше силен дъжд.
— Гладен ли си?
Едва тогава осъзнах, че умирам от глад. Преместихме се в кухнята, където Козимо започна да приготвя късен обяд или ранна вечеря.
— Какво ще кажеш за една традиционна местна pasta e ceci72 — развълнувано предложи той.
— Звучи добре — съгласих се аз. За първи път чувах за pasta e ceci.
Козимо си сложи престилка и започна да сотира лук, домати, праз и розмарин в зехтин.
— Откъде този интерес към Пилат? — попитах аз.
— Хм? — промърмори той, съсредоточил се върху тенджерата.
— Защо си станал специалист по Пилат Понтийски?
— Все на нещо трябва да се посветиш. Винаги искрено съм се възхищавал на мъжа, който е бил прокуратор на Юдея през десетилетието, когато съдбата — или Бог — са решили Исус да предизвика римските окупатори и върховния съвет на евреите.
Бъркаше усилено. Храната цвърчеше.
— За Пилат Исус е бил сравнително незначителен подстрекател — продължи той. — Просто един от многото местни пророци и противници на властта. Въпреки това Пилат е влязъл в историята като мъжа, който заедно с Юда и Синедриона е убил Спасителя. Ама че съдба.
Сипа още вода в тенджерата.
— Ами Пилат и Юда? — попитах аз. — Има ли някаква връзка между тях?
— Пилат е трябвало да понесе последиците от предателството на Юда. Средновековието е пресъздало образите им. Представата ни за тези двама злодеи от древността е оформена и повлияна от тълкуванията в изобразителното изкуство и теологията — обясни той, след което вдиша ароматите, които се носеха от тенджерата. — Частта от Библията, в която се разказва как Пилат сравнително неохотно се е поддал на натиска на евреите, впоследствие се приема като текст, който го разкрива като още по-зъл и пресметлив човек. Така — завърши той, — почти е готово!
Добави подправки, настърга обилно пармезан и накрая постави тенджерата на масата.
— Какво е мнението ти за Юда? — попитах аз.
— През V век папа Лъв Велики го определил за най-злия човек, който е живял някога. Дори Йоан не е бил толкова безмилостен. В „Божествена комедия“ на Данте Юда попада в деветия кръг на Ада, който е запазен за хората, извършили най-гнусните предателства в историята на човечеството. Озовава се в непресъхващи ледени води заедно с убийците на Цезар и Сатаната. Точно така, виси от пастта на Сатаната, който го разкъсва. Бил е демонизиран и свързван със самия Сатана през цялото Средновековие — обясни Козимо, докато слагаше масата. — В Библията символизира божествената предопределеност и едновременно с това свободната воля на хората и сатанинската им злоба. В митологичен и теологичен смисъл е бил обрисуван като предател, за да отговаря на нуждите на драматургията. Едновременно с това е трябвало да отговаря на старозаветните пророчества, които според Раннохристиянската църква са залегнали в основата на предателството.
71
„Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях (…).“ — Изход, 34:7. — Б.а.