Сине мой,
В края на предишното си писмо ти обещах да продължа „някой друг ден“, но поради обстоятелства, с които няма да те занимавам, оттогава изминаха цели пет дни. И още по-лошо: свършиха ми пергаментите. Пратката, която ми бяха обещали, се бави, В днешни времена не можеш да разчиташ нито на занаятчии, нито на пощальона. Това е последният ми пергамент, но те уверявам, че ще продължа да ти пиша веднага щом получа още. Следобед усетихме още едно земетресение. Зачестяват, което ме тревожи. За щастие, управителят на имението не откри никакви щети.
Баща ти,
Атик Сенецион
Осма глава
Семейство Парчели
1
Рим, неделя
Когато Максимо Парчели се върна при нас, изглеждаше толкова свеж и весел, че сигурно беше взел нещо ободряващо.
— Нека Божията милост ви огрее и двамата — поздрави ни той.
Един монах донесе стол. Парчели тежко се отпусна на него. Мършавите му ръце напомняха на ноктите на граблива птица. Кожата му висеше върху костите му. Зад очилата с рогови рамки се виждаха кървясалите му очи. Остави кислородния апарат на един свободен стол.
— Какво искате от нас? — студено попитах аз.
Той се прекръсти и търпеливо се усмихна. Така, както един баща би се отнесъл с избухливия си син.
— С Божията помощ ще отговоря на всичките ви въпроси един по един, професор Белтьо. Но както виждате, не съм съвсем във форма. Така че ще трябва да ви помоля да проявите търпение.
В момента търпението беше съвсем непознато понятие за мен, тъй като напълно основателно можех да твърдя, че са ни отвлекли и са ни довели тук против волята ни. Въпреки това нещо у него ме възпря.
— Първо бих искал да ви поканя да се помолите с мен — каза той.
Значи това искаше? Нямах никакво отношение към молитвата. Съмнявах се, че е възможно да разговаряш с богове — най-вече защото не вярвах в съществуването им. А дори и да грешах и Божият дух да се рееше над океаните, и Него да го беше грижа за всеки един от нас, по нищо в живота не си личеше да чува хорските молитви.
— Отче наш, Който си на небесата — хриптейки, започна Максимо Парчели, — благодарим Ти за милостта, която ни оказваш.
Разтрепери се. Устните му усилено шепнеха молитвата. За минута-две само ги мърдаше, без да издава звук, след което отново го чухме.
— Отче наш, да се свети Твоето име. Благодаря Ти, че ме срещна с приятелите ми… Алилуя… Боже, чуй думите ми… il kaba da busk oh… Алилуя… ka bahai i de be i da… oh… God who art in heaven77… be ga busk geba glory i deb…
Едва след няколко секунди, преминали в неразбираемо бръщолевене, осъзнах, че той всъщност говори на различни езици.
— … kush deba eraba… bushi ka bai deba… koh shaba baba raba basha tabaraba…
Когато най-накрая утихна и целият се разтрепери, двамата с Козимо останахме без думи.
— Амин — завърши молитвата той.
Половин минута седеше в безмълвна молитва и накрая изпъна гръб.
Видяното ми направи толкова силно впечатление, че ми трябваше време да се съвзема, преди да задам първия си въпрос. Който всъщност дори не беше въпрос.
— Значи… вие сте Максимо Парчели.
— That’s right.78 От „Бронкс“, Ню Йорк Сити. Имам италиански корени.
— Разказах на Бьорн само бегло за теб — обади се Козимо, след което се обърна към мен: — Максимо беше един от спонсорите на разкопките в Цезареа Маритима.
Старецът сухо се изсмя.
— Не беше най-добрата ми инвестиция.
— Какво искате от нас? — рязко попитах аз.
— Първо искам да ви помоля за извинение за грубото отношение. За съжаление, се наложи да ви затворя, за да успея да стигна навреме от Ню Йорк и лично да поговоря с вас.
— Надявам се хората ти да са помолили госпожа Карабело за извинение — обади се Козимо.
Хората ти?
— Вече се скарах на монасите. Утре госпожа Карабело ще намери десет хиляди евро в пощенската си кутия като символ на извинение. Искам да изясня нещо: вие не сте мои пленници.
— Странно — отбелязах аз, — защото човек лесно би останал с впечатлението, че бяхме отвлечени в Сан Марино, доведени тук против волята си и заключени в килии.
— Монасите действаха в името на Бог и по моя заповед. Нямат вина. Ще ви обясня защо. След като ме изслушате, спокойно можете да напуснете манастира.
— Къде сме? — попитах аз.
— В добрите ръце на верните Божии слуги от Йезуитския орден.